Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във вр. с чл. 131 -132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С. срещу решение от 05. 04. 2006 год. по адм. д. № 4268/2003 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Д” състав, с което е отменен ДРА № 531/18. 07. 2003 год., издаден от ТДД, гр. К., потвърден с Решение № 2037/27. 10. 2003 год. на РДД – гр. С. в частта, с която е определен данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 год. за стойността над 1822, 32 лв. до определения в ДРА за довнасяне от 42403, 60 лв., начислена лихва за забава върху тази сума за периода 13. 05. 2002 год. – 18. 07. 2003 год. в частта над 286, 11 лв. до определената в ДРА лихва от 6747, 84 лв., данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 год. за стойността над 5038, 12 лв. до определения в ДРА за довнасяне от 52355, 68 лв. и начислената лихва за забава върху последната сума за периода 12. 05. 2003 год. до 18. 07. 2003 год. в частта над 120, 02 лв. до определената в ДРА лихва в размер на 1266, 07 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска се отмяната му.

Ответникът по касационна жалба – ЕТ „В. В. – Оазис 90” я оспорва в съдебно заседание и в приложено подробно писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната...