Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 211к от Закона за митниците.

Образувано е по касационна жалба на „Х”ЕООД гр. В. Т., представлявано от управителя Г. П. Р. против решение №У-44-15-0119/15. 07. 2004г. на директора на РМД – гр. Р., с което е потвърдено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 17/30. 03. 2004г. на началника на ТМУ, М. С.. За да постанови това решение първоинстанционният състав на съда е приел, че с потвърденото ППСПДВ са задължени „О”ООД като складодържател и „Х”ООД. При извършената от съответните митнически органи проверка в склада, за която е съставен протокол вх. № ГО-223/06. 02. 2004г. на МБ гр. Г. О. е установено, че част от стоките не се намират в склада. Жалбоподателят не е оспорил факта, че стоките не са се намирали в склада към момента на проверката, нито е представил доказателства за обратното.

С въвеждането на митническата територия на страната стоката попада под митнически надзор и е обект на митнически контрол. Според чл. 104, ал. 1 ЗМ, режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни и местни стоки, при посочените условия. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ЗМ, вложителят в склада, който е лицето отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режима митническо складиране, е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране. Според чл. 115, ал. 1 ЗМ, стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, само след предварително разрешение на митническите органи, които определят и условията за извършването му. Такова разрешение в случая не е издавано, а на стоката не е давано друго митническо направление или режим. Стоките, които са били поставени под режим митническо складиране и за което при извършената...