Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/,отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от ЕТ "В. Ф. - Данис ВФ" - гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Динев касационна жалба срещу решение от 28. 02. 06г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 2238/05г., в частта му, в която с което е отхвърлена жалбата на му срещу ДРА № 458/27. 06. 03г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. К., потвърден с решение № 1800/17. 09. 03г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. С. относно доначислен ДДС в размер на 1813. 20лв. за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2002г.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 218б, ал. 1,б."в" ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. Според касатора, неправилно е тълкувана и приложена от съда разпоредбата на чл. 29, ал. 6,т. 1 от ЗДДС в редакцията на закона към процесните периоди от време преди изменението в ДВ бр. 117/02г. в сила от 01. 01. 03г. Според цитираната правна норма, при наличието на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по несъмнен начин с оглед изискването на чл. 42, ал. 2 от ППЗДДС, правилото на чл. 29, ал. 5 от закона не се прилага. Безспорно е установено по делото, че пазарните цени на процесните 6 бр. автомобили втора употреба са по-ниски от митническата облагаема стойност. Затова ДДС не се начислява върху митническата облагаема стойност, а върху действително договорената между страните, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и...