Производството е по реда на чл. 33 – 40 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на началника на М. П. против решение № 418 от 21. 04. 2006 г. по адм. дело № 756 по описа за 2005 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 133/07. 04. 2005 г. на началника на М. П., потвърдено с решение № 1-9300-0091/17. 05. 2005 г. на директора на РМД - Пловдив, с което е определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ митническа стойност на оформените на режим внос стоки по ЕАД № 3000/4-10690/02. 03. 2005 г. в размер на 10 560 лв., като "Дакор" ООД е задължено да доплати общо 1 727 лв., от които 540 лв. – мито и 1187 лв. - ДДС, ведно със законната лихва.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал необосновани изводи, неподкрепящи се от събраните доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване делото по същество, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд.

Ответникът – "Дакор" ООД, гр. Г. О. не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е била законосъобразността на решение № 133/07. 04. 2005 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-9300-0091/17. 05. 2005 г. на директора на РМД – Пловдив за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ. За да отмени процесния административен акт ПОС, след като е изяснил фактическата обстановка по делото, е приел, че решението на началника на М. П. е издадено в нарушение на чл. 102 ППЗМ, на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ, на чл. 65, ал. 1, във връзка с Приложение № 7 ППЗМ, на чл. 66, т. 2 и т. 4 ППЗМ, на чл. 74 ЗМ. Първоинстанционният съд е изложил доводи за това, че митническа проверка на осъществявания от "Дакор" ООД внос на живи птици от Турция е започнала преди осъществяване на процесния внос от 02. 03. 2005 г. с ЕАД № 3000/4-10690/02. 03. 2005 г. Проверката е инициирана с писмо изх. № 2-2600-0504 от 28. 01. 2005 г. от Митница – Пловдив до "Дакор" ООД, с което от последния са изискани допълнителни документи за доказване на реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, поради възникнали съмнения за декларираната митническа стойност. Следователно не е осъществена конкретна проверка след вноса, осъществен с ЕАД № 3000/4-10690 на 02. 03. 2005 г., не са изискани допълнително доказателства, свързани с него. Прието е, че липсва обосноваване за това коя от предвидените хипотези в чл. 102, ал. 1 ППЗМ е налице в конкретния случай. В писмото от 22. 03. 2005 г., с което М. П. уведомява "Дакор" ООД, че ще пристъпи към определяне на нова митническа стойност на стоките, липсват мотиви по чл. 102, ал. 2 ППЗМ, съответно не е дадена възможност на задълженото лице да представи отговор. Според ПОС, обявената в случая с декларацията митническа стойност е договорната стойност на вноса, а именно: 0, 25 евро /цент на един брой жива кокошка/ петел под 2 000 грама. Цената е доказана чрез инвойс фактура и договор, сключен с Д. Т. Е. и по делото не са представени доказателства, опровергаващи уговорената в рамковото споразумение твърда цена от 0, 25 евро/цент. По делото липсват доказателства за конкретно прилагане на метода на "сходните стоки", тъй като административният орган е използвал за определяне стоки с произход от Гърция и Франция, но не от Турция. Така постановеното решение е правилно.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 27. 12. 2004 г., по силата на който Д. Т. Е. се задължава в петгодишен срок от време да предоставя на "Дакор" ООД, гр. Г. О. живи петли и кокошки, чиято цена е определена за всяка конкретна доставка твърдо от 0, 25 евро/цент. С писмо от 28. 01. 2005 г. началникът на митница Пловдив е изискал от дружеството вносител да представи допълнително документи за доказване на реално платената или подлежаща на плащане цена във връзка с породили се съмнения относно декларираната митническа стойност. В писмото не е конкретизирано поради какви обстоятелства са се породили тези съмнения, а така също не е посочено за вноса по кой ЕАД се изискват съответните документи. Видно е също така, че процесния внос е реализиран с ЕАД № 3000/4-10690 от 02. 03. 2005 г., който следва по време писмото от 28. 01. 2005 г. В писмо изх. № 2-2600-0504 от 09. 03. 2005 г., с което вносителят е уведомен, че митница Пловдив ще пристъпи към други регламентирани в ЗМ методи за определяне на митническата стойност, също не е конкретизирано поради какви обстоятелства са възникнали съмнения, налагащи изискването на допълнителни документи. Цитирана е разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ППЗМ, която обаче регламентира процедурата за изискване на доказателства и съобщаването на крайния мотивиран акт. В чл. 102, ал. 1 ППЗМ са предвидени две различни хипотези, а именно: наличието на съмнение, че декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума; наличието на съмнение, че декларираната сума е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде установена. Тези хипотези не са разграничени в писмото, а само е посочено възникналото съмнение относно митническата стойност, с което административният орган е допуснал нарушение на чл. 102 ППЗМ. От изложеното става ясно, че в случая са изискани документи преди осъществяването на конкретния внос, липсват доказателства за това след 02. 03. 2005 г. от "Дакор" ООД да са изисквани допълнително документи, релевантни към определянето на митническата стойност на стоките. За да приеме за недоказана декларираната митническа стойност, началникът на М. П. се е позовал на писмените доказателства, представени с писмо вх. № 2-2600-0504 от 07. 02. 2005 г. В тях обаче не попадат и част от доказателствата, представени с писмо вх. № 2-2600-0504/24. 03. 05 г. и 2-2600-1707/30. 03. 05 г. от "Дакор" ООД, тоест изводът за недоказана митническа стойност е формулиран в писмото от 09. 03. 2005 г. без да се съобразят и доказателствата, които е могло да бъдат допълнително събрани след осъществяването на вноса. В цитираното писмо не е уточнено какви други методи ще се използват за определяне на митническата стойност. В решението на началника на М. П., както и в потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган бланкетно са пренесени същите съображения, които се съдържат в писмото от 09. 03. 2005 г., а не се излагат нови доводи, формулирани на базата на конкретна допълнителна проверка, извършена след датата на процесния внос. В този смисъл първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за това, че липсва конкретна проверка след вноса, както и че не е налице обосноваване по чл. 102, ал. 1 ППЗМ относно предвидена законова хипотеза в този текст. След като административният орган е счел за необходимо да определи по друг ред митническата стойност той е бил длъжен да уведоми субекта за конкретните мотиви, от които произтичат възникналите съмнения, да му осигури реална възможност за отговор, след което да постанови окончателен мотивиран акт. В случая това не е направено, поради което ПОС законосъобразно е отменил процесния административен акт. Касационната инстанция намира за неоснователен довода на касатора, че неправилно е приетото от ПОС, че съдържанието на цената за една бройка стока по договора - 0, 25 евро/цент е идентично със съдържанието на формираната единична цена в инвойс фактура № 039649/28. 02. 2005 г. Видно е по делото, че декларираната цена - 0, 25 евро/цент е тази, съответстваща на посочената в договора и в инвойс фактурата. Цитираната цена кореспондира на вписванията в документите и не са събрани доказателства за нейната промяна.

Пловдивският окръжен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ППЗМ за да направи извода, че в нарушение на закона административният орган е сравнявал внесените от Турция стоки със стоки внесени от Гърция и Франция. В цитирания законов текст дефинитивно е определено понятието сходни стоки, което за митнически цели означава стоката да е произведена в същата страна, да притежава еднакви характеристики и еднакви съставни материали, позволяващи да изпълнява едни и същи функции и да има взаимозаменяемост в търговията. В обжалваното митническо решение и потвърждаващото го решение на РМД, както и в административната преписка липсват данни с какви стоки и на базата на какви критерии стоките по конкретния внос са сравнявани като "сходни" и съответно е определена митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ. Едва в хода на съдебното производство е представена извадка от информационната система на Агенция "Митници", няколко броя ЕАД и писма, като половината от посочените ЕАД, касаят внос на еднодневни патета от Франция, а другата половина – живи петли и кокошки – внос от Гърция, а не стоки произхождащи от Турция.

Предвид изложеното, не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 40, ал. 1 ЗВАС.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418 от 21. 04. 2006 г. по адм. дело № 756 по описа за 2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. М.М.