Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. П/АС/ по гр. д. №333/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Бига СОД - ВИБ” ЕООД, гр. Пазарджик главен иск по чл. 258 и сл. ЗЗД за сумата от 42 880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди/съизмерими със стойността на откраднатите златни бижута/ от неизпълнение на договор за охрана с технически средства на посочения в договора и по делото обект – апартамент, и евентуалният иск по чл. 49 ЗЗД за същата сума, като обезщетение за имуществени вреди от кражба на златните бижута.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1. Коя е релевантната за отговорността на ответника дата от периода 13. 03.-15. 03. 2019 г.? 2. Изпълнено ли е задължението на ответника по чл. 2, ал. 3 от договора на датата 13. 03. 19 г.? 3. Налице ли е основание за отпадане на отговорността за причинените на 13. 03. 19 г. вреди в хипотезата на чл. 27, ал. 2 от договора? 4. Положил ли е ответникът дължимата грижа за изпълнение на договорните си задължения на 13. 03. 19 г.? 5. Предвидими ли са били за ответника причинените на същата дата вреди? 6. Добросъвестен ли е ответникът по отношение на причинените на 13. 03. 19 г. вреди? Има ли основание за деликтната отговорност на ответника за причинените на 13. 03. 19 г. вреди по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД? Необходимо ли е да се назначи експертиза за установяване на стойността на отнетите вещи?

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

Въззивният съд е отхвърлил главния иск като е приел за безспорно, че между страните е сключен приложеният договор № 2416 от 25. 11. 2018 г. за охрана с технически средства на обект – апартамент в [населено място] на посочения по делото адрес, който валидно обвързва страните.

Основните задължения на ответника като изпълнител по процесния договор за охрана с технически средства са предвидени в чл. 2, т. 1-т. 4 - да извършва наблюдение, регистрация и инспекция на място с патрулни автомобили при сигнали, получени в мониторинг центъра от монтираните технически средства за защита и да предприеме необходимите действия за прекратяване на проникването и/или залавяне на нарушителя, който се предаде незабавно на органите на МВР, като за целта организира и подсигури дежурни охранителни екипи, времето за пристигане на които на обекта от момента на получаване на сигнала е фиксирано на пет минути за времето от 22, 00ч. до 6, 00ч. или възможно най-бързо, съобразно пътната обстановка, за времето от 06, 00ч. до 22, 00ч. Тези задължения са в съответствие с характера на сигнално-охранителната дейност, която, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЧОД, е такава по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи. С тях се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. Тези задължения съответстват на целта на тази дейност да се предотврати и пресече незаконно посегателство върху имуществото и да се гарантира неговото запазване. Тази цел не е била изпълнена в случая, тъй като притежаваните от ищеца като възложител по договора в качеството й на ползвател по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧОД златни накити, находящи се в охранявания апартамент, са били противозаконно отнети при проникване в него от неизвестно лице. Относно ползването на апартамента, собствеността върху накитите, местонахождението им в него към датата на проникването и липсата им след това въззивният съд е кредитирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които са взаимно непротиворечиви, конкретни, включително досежно характеристиките на вещите, и изхождат от лица с непосредствени възприятия. Те са и допустимо доказателствено средство, с оглед посочената стойност на всеки един от накитите и придобиването им по дарение от роднини, поради което не попадат под ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с установяване на собствеността на ищеца върху им. Св. показания кореспондират и с останалите доказателства и установените обстоятелства по задействането на сигналноохранителната система, констатираните при огледа от служителите на ответното дружество поражения по нея и интериора в жилището, както и образуваното досъдебно производство за отнемането на златните накити, в което ищецът е конституирана като пострадало лице - собственик на част от предмета на престъплението, за което са събрани достатъчно данни. Спорният въпрос е дали така претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на загуби са вследствие виновно неизпълнение на задълженията по договора. В тази връзка, според АС, от събраните доказателства и установените с тях факти се налагат следните фактически и правни изводи: Проникването в жилището и отнемането на процесните движими вещи – златни накити, е извършено на 13. 03. 2019 г. за времето от 20, 34ч. до 20, 44ч., предвид множеството последователни подадени от различни датчици, регистриращи движение в различни зони на жилището, сигнали, което заедно с констатираното при огледа разбиване на вътрешни врати, на алармената система и разхвърляне на вещи, сочи на човешко присъствие, свързано с активна деятелност по намиране и отнемане на ценности. Без значение е при това положение, че при получения на 14. 03. 2019 г. единичен сигнал от системата и при преустановяване на нейното функциониране към 15. 03. 2019 г. не са били изпратени патрулни екипи на адреса. След като вещите са били отнети още на 13. 03. 2019 г., евентуалното неизпълнение на задълженията на ответното дружество чрез предприемане на съответни действия на 14 и 15 март 2019 г. не е в причинна връзка с претендираните за обезщетяване въз основа на договора вреди. Установено е, че на 13. 03. 2019 г. патрулният екип е пристигнал на адреса пет минути след постъпване на първия сигнал, с което задължението по чл. 2, т. 3 от договора за максимално бърза реакция е изпълнено, при фиксираното с тази клауза време за различните часови интервали от денонощието. Засечената от системата активност в апартамента е преустановена само пет минути след пристигането на патрулния автомобил пред блока и към момента, в който охранителите са се качили до петия етаж, където се намира охраняваното жилище, шумове в него не е имало, включително от разбиване на вътрешни врати, нито системата е продължила в по-късен момент да подава сигнали за движение, което сочи, че противоправното отнемане вече е било приключило и извършителят се е оттеглил; или кражбата е извършена преди своевременното пристигане на екипа до апартамента. При това положение не е налице неизпълнение на договорните задължения, вследствие на което да са настъпили вредите за ищеца, и изпълнителят не дължи обезщетение, както е и изрично предвидено в чл. 27, предл. 2 от договора. Следва да се има предвид и че входната врата на апартамента е била заключена и по нея не е имало видими следи от взлом или опити за разбиване, при което обективно не е било налице основание охранителите да се усъмнят за извършено неправомерно проникване, съответно да уведомят полицията и оператора в центъра за такова и той да изпрати висшестоящ служител, който с оставения от ищеца в офиса на ответника ключ от апартамента да влезе след изразеното от ищеца по телефона съгласие, съобразно установените вътрешни правила за организацията на работа в дружеството. Охранителите са извършили външен оглед на жилището от всички страни на блока, при който не са установили то да е осветено, като белег за нечие присъствие, както и са останали 40 мин. да наблюдават и охраняват обекта. Тези обстоятелства сочат на полагане на дължимата грижа от страна на ответника във връзка с изпълнение на задълженията му по договора, доколкото същият, както и законът, не могат да детайлизират в пълнота конкретно изискуемите за изпълнение на задължението фактически действия, а те зависят от конкретната ситуация и обстановка. С оглед на това, не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения, за което ответникът да отговаря. Освен това, съгласно чл. 82 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат предвидимите вреди и само ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. При положение, че ищцата при сключване на договора не е уведомила ответното дружество за наличието, освен на предполагаемата за всяко жилище покъщнина, и за находящите се в охраняваното ценности – златни накити на значителна стойност, каквито ответникът не би могъл да предвиди, че се намират там, и предприетите от него действия сочат на добросъвестност, за вредите от отнемането на тези вещи дружеството не отговаря. При наличието на валидна договорна обвързаност между страните във връзка с охраната на жилището, от което са отнети златните накити, и липсата на доказателства отнемането да се дължи на виновно противоправно поведение - участие, съдействие или улесняване на престъпното посегателство, на служителите на ответното дружество при и по повод извършване на възложената им от него охранителна дейност, не е налице и извъндоговорното основание по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната деликтна отговорност на дружеството. Изложеното обосновава извода за неоснователност на предявените като главен и евентуален искове.

ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроси 4-6 от изложението, обобщени и уточнени съгл.ТР №1/19. 02. 10 г., т. 1 ОСГТК, като: за добросъвестното изпълнение на задълженията и полагането на дължимата грижа от изпълнителя по договор за охрана и за предвидимостта на претърпените от възложителя/поръчващия, клиента по този договор/ вреди. Обжалването следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие при формирането и мотивирането на решаващите изводи на въззивния съд по тези въпроси с практиката на ВКС, която изисква логично, обективно и непротиворечиво обсъждане на всички доказателства и доводи на страните – ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ТР №1/2001 г., ТР №1/2013 г. ОСГТК, р. по гр. д. №4719/17 г. и по гр. д. №1321/18 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. №586/18 г. на трето г. о. на ВКС и на осн. чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК поради недостатъчната съдебна практика на ВКС по въпросите..

Останалите въпроси са фактически и от съществото на спора, за което е възразил и ответникът по жалба, поради което не обосновават общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19. 02. 10 г., т. 1 ОСГТК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. №333/21 г. от 18. 03. 22 г.

Касаторът Д. А. Б. е освободена от внасяне на държавна такса.

Да се докладва за насрочване в о. с.з.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: