Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №1689 от 17. 05. 2016г., постановено по ч. гр..д.№2174/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, с което е потвърдено разпореждане №2384/1. 02. 2016г. по т. д.№7395/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 с-в.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че връчването на съобщението на адреса на седалището на дружеството за внасяне на държавна такса е редовно, въпреки че по делото е посочен адрес за връчване на призовки и съобщения, различен от адреса на управление на дружеството. Същевременно се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като въобще не е обсъдил изложеното в частната жалба оспорване на подписа на лицето, което е получило съобщението, както и че не е обсъдил направеното в тази връзка искане за изслушване на графологична експертиза.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:

1.„Редовно ли е извършено връчване на съобщение по делото на търговец на адреса му на управление при условие, че по делото е посочен друг адрес за връчване на съобщенията?”, който въпрос е допълнен по следния начин „допустимо ли е да се игнорира разпоредбата на чл. 39 ал. 1 ГПК и се даде приоритет на чл. 50 ал. 3 от ГПК като се счита за редовно връчване на търговец, когато съобщението е връчено на адреса на управление?” и

2.„Правилно и законосъобразно ли е произнасяне на съда със съдебно определение по образувано частно въззивно производство при условие, че е оспорен подписа на лицето, получило съдебното съобщение за отстраняване нередовностите на жалбата и е поискано назначаване на графологична експертиза, а въззивният съд не е разгледал така направеното оспорване, съответно искането за допускане на експертиза?, който въпрос е уточнен с въпроса „при направено оспорване на подписа на получателя на съобщението за отстраняване на нередовността и искане за графологична експертиза, законосъобразен и правилен ли ще е съдебния акт /съдебното определение/, в който дори не са обсъдени подобни оспорване и искане”.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното по частната жалба дружество [фирма] – [населено място].

Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т. о., след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 17. 05. 2016г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №2384/1. 02. 2016г. по т. д.№7395/2013г. на СГС, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение от 27. 05. 2015г. За да потвърди обжалваното разпореждане, Апелативният съд е приел за установено, че с разпореждане от 2. 07. 2015г. по т. д.№7395/2013г. на СГС, е била оставена без движение въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение с указание до жалбоподателя да внесе по сметката на САС дължимата държавна такса в размер на 1 520 лв. Съдът е отразил, че разпореждането е било изпратено на посочения адрес на пълномощника на страната – адвокат П., но поради обстоятелството, че при посещенията на 14 и 19 октомври 2015г. и на 2 ноември 2015г. същият не е намерен на адреса, по указание на съда съобщението е връчено на адреса на седалището на дружеството чрез счетоводителя му Р. Ц.. Установено е, че в срока по чл. 262 ал. 1 от ГПК жалбоподателят не е отстранил нередовността на въззивната жалба.

Въззивният състав е изложил съображения за надлежното уведомяване на жалбоподателя, направено на адреса на управление на дружеството. Посочил е, че служителят на съда е оставил съобщения за адвокат П. да получи разпореждането в канцеларията на съда при неуспешните три опита да намери пълномощника на жалбоподателя. Отделно съдът е отчел обстоятелството, че съобщението е било получено на адреса на дружеството от лицето Р. Ц. – счетоводтел, която в хода на първоинстанционното производство е получавала на този адрес съобщения за страната, срещу чието редовно връчване жалбоподателят не е възразявал. С оглед изложеното, въззивният състав е стигнал до извода, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процедурата по връчването на указанията на съда, предприето по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Поставеният в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК първи процесуалноправен въпрос:„Редовно ли е извършено връчване на съобщение по делото на търговец на адреса му на управление при условие, че по делото е посочен друг адрес за връчване на съобщенията?”, допълнен по следния начин: „допустимо ли е да се игнорира разпоредбата на чл. 39 ал. 1 ГПК и се даде приоритет на чл. 50 ал. 3 от ГПК като се счита за редовно връчване на търговец, когато съобщението е връчено на адреса на управление?” не може да обоснове допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като въпросът не е обусловил решаващата воля на съда по конкретното дело. Както бе посочено в настоящото определение, решаващите мотиви на въззивният състав, за да приеме редовно съобщаване по чл. 50 ал. 3 ГПК, включват както неуспешните опити за връчване по реда на чл. 39 ал. 1 ГПК, така и констатацията на съда, че дружеството е получавало без възражения призовки и съобщения по делото на неговия адрес на управление. В случая съдът не е дал приоритет на разпоредбата на чл. 50 ал. 3 ГПК пред тази на чл. 39 ал. 1 ГПК, а е изложил отделно съображение за наличието на самостоятелна предпоставка за връчване по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК – т. е., че връчването на призовките по първоинстанционното дело е било редовно на всеки един от адресите - на пълномощника на дружеството, респ. на адреса на управление на дружеството /самият пълномощник на [фирма] в допълнителния отговор на исковата молба на л. 64 от делото е посочил и адреса на дружеството като адрес за връчване на съобщения и призовки/. Ето защо, доколкото в поставения от касатора въпрос, не е отчетено съображението на въззивния съд, че в конкретния случай призовките са били редовно връчвани по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК чрез счетоводителя Р. Ц., то така формулираният въпрос не се явява значим за спора по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Не отговаря на характеристиката на въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и вторият въпрос в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК:. „Правилно и законосъобразно ли е произнасяне на съда със съдебно определение по образувано частно въззивно производство при условие, че е оспорен подписа на лицето, получило съдебното съобщение за отстраняване нередовностите на жалбата и е поискано назначаване на графологична експертиза, а въззивният съд не е разгледал така направеното оспорване, съответно искането за допускане на експертиза?, конкретизиран, както следва: „при направено оспорване на подписа на получателя на съобщението за отстраняване на нередовността и искане за графологична експертиза, законосъобразен и правилен ли ще е съдебния акт /съдебното определение/, в който дори не са обсъдени подобни оспорване и искане”. Съгласно разясненията, дадени в Тълк. решение№1 от 19. 02. 2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. В производството по допускане на касация касационният съд не може и дължи произнасяне по правилността и законосъобразността на процесуалните действия на въззивния съд. Дали съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила е въпрос, относим за наличието на касационно основание п чл. 281 т. 3 ГПК, който може да бъде обсъждан след допускане на касацията. Ето защо въпросът дали обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен при необсъждането на твърдения и на искания на жалбоподателя, сам по себе си не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Мотивиран от горното и на основание чл. 274 ал. 3 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1689 от 17. 05. 2016г., постановено по ч. гр..д.№2174/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: