Производството е по чл. 248 ГПК.

Делото е било образувано по жалба на С. С. И. срещу решение от 14. 08. 2015г. по гр. д.№2172/2015г. с което ОС Варна е отхвърлил обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище, е поддържал че не следва да се допуска касационно обжалване.

С определение от 11. 12. 2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и не е присъдил разноски по делото.

С молба от 13. 01. 2015г. ответникът [фирма], чрез процесуалния си представители, е поискал да му бъдат присъдени 972 лева разноски за производството пред ВКС, каквито дружеството своевременно е претендирало с отговора си по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е допустима.

При постановяване на определението си в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд е отказал да присъди разноски по делото на ответника по жалба [фирма] и като е приел, че не са представени доказателства за реално направени такива по смисъла на т. 1 на ТР№6/2012г. О. ТК на ВКС.

Молителят поддържа, че уговореното възнаграждение на за представлявалия го адвокат е в размер на 972 лева и е реално заплатен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая ответниците са ангажирали адвокат по делото, за чиято процесуална защита е било договорено заплащане на сумата 972 лева, което да бъде заплатено по банков път. Представено е било и извлечение от интернет банкиране, от което е видно, че дружеството е превело по посочена от процесуалния представител сметка в [фирма] сумата 972 лева към 19. 10. 2015г. Ответникът своевременно е поискал присъждане на разноски и е представил списък на същите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на 972 лева разноски на ответната страна, поддържано на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, е основателно и доказано за посочената сума.

Ето защо на ответното дружество следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да им заплати жалбоподателя.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ОСЪЖДА С. С. И. да заплати на [фирма] сумата 972 лева разноски по делото пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: