О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 306

София, 24. 03. 2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 884 по описа за 2016 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Я. Е., чрез адв. Т. Г. Б. от АК – Кърдажил, срещу въззивно решение № 211/19. 11. 2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 499/2015 г., в частта, с която искът по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е уважен до размера на 21 830. 79 лв., ведно с лихва за забава, считано от 10. 04. 2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.

Излага доводи за неправилност поради небоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Пловдивският апелативен съд, като е изменил решението на първостепенния Кърджалийски окръжен съд, е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата лв. 21 830. 79 лв., представляваща припадащата се на дружеството част от необходимите разноски за извършен ремонт на покривната конструкция на съсобствена жилищно-търговска сграда, ведно със законната лихва, считано от 10. 04. 2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по съразмерност. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са етажни съсобственици в сграда в режим на етажна собственост, като ищецът [фирма], [населено място] притежава 63. 98% идеални части от общите части на сградата, а ответникът [фирма], [населено място] - 36. 02%, При анализ на свидетелските показания, заключението на съдебнотехническите експертизи и разпита на вещите лица, както и от протокол № 1 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР относно обект „Ремонт покрив Общежитие“, съдът установил, че през летните месеци на 2013г. е извършен ремонт на покрива на сградата. Видовете СМР са тези, описани в протокол № 1 и установени на място от вещите лица по тройната експертиза. За ремонта е заплатена сума в размер на 64 168. 58 лв., платена от [фирма], [населено място], което съдът установил при анализ на фактури, извлечение от дневник и хронологичен опис. Съдът възприел, че действителната стойност на извършените СМР, определена от тричленната съдебнотехническа експертиза, възлиба на 60 607. 43 лв. Съдът, също така установил, че ремонтът е извършен без предварително решение на ОС на ЕС, но поради спешна необходимост – покривът на сградата е течал от няколко години, като течовете стигали до третия и до втория етаж и през последната година третият етаж станал неизползваем, наемателите били принудени да слагат съдове и найлони, за да се предпазват; покривът бил в окаяно състояние – ламаринената обшивка, улуците и водосточните тръби били изгнили; дървените подпори били за смяна и част от дървената обшивка била пропаднала; сградата била построена през 1953 г., с каратаван, дървена конструкция на покрива, с дъсчена обшивка, керемидено покритие и ламариненена обшивка, изграден със стари материали и технологии (използване на глинен разтвор със слама), поради което и повдредите на покрива можели да се отстранят единствено с извършване на цялостен ремонт. След ремонта е възстановен старият вид на покрива и течовете са преустановени. Съдът приел, че след като покривът е обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38 ЗС, то съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. В случая ищецът [фирма], [населено място] е извършил със собствени средства ремонта на тавана на сградата, без решение на общото събрание на етажните собственици, но същият бил необходим с оглед запазването на тавана и нормалното използване на втория и третия етаж на сградата. На осн. чл. 48 ал. 7 ЗУЕС той има право да поиска от другите съсобственици да му ги възстановят до размера, съответстващ на дела им от общите части на сградата. В случая, при признати от съда разноски в размер на 60 607. 43лв., ответникът [фирма], [населено място], съразмерно на своите 36. 02%ид. ч. от общите части на сградата, дължи 21 830. 79 лв. Присъдено е и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както съдебноделоводни разноски, съразмерно уважената част от иска.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с материалноправния въпрос за тълкуване на чл. 41, ал. 1 ЗС – кои разноски са полезни и необходими, както и с процесуалноправния въпрос за хипотезите, в които въззивният съд събира нови доказателства по чл. 266, ал. 3 ГПК.

В случая от значение е тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, който се явява специален по отношение на чл. 41, ал. 1 ЗС и приложим по казуса. В ЗУЕС е дадено легално определение на понятието Необходим ремонт, използвано в нормативния акт, и това е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Тълкуването, дадено от въззивния съд в обжалваното решение е съответно на легалната дефиниция. Решението, представено от касатора в подкрепа на твърдението му за осъществена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 85/24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на II г. о. на ВКС не е по приложението на ЗУЕС, нито по тълкуването на чл. чл. 48, ал. 6 ЗУЕС и § 1, т. 8 ПР ЗУЕС. Независимо от това, разрешението на касационния съд по цитираното дело за понятието „необходими ремонтни дейности“, като част от съдържанието на „необходими разноски“ по см. на чл. 41, ал. 1 ЗС, не е в противоречие и на постановеното в обжалваното съдебно решение.

Процесуалноправния въпрос по тълкуването на чл. 266, ал. 3 ГПК е принципно значим и общ. Касаторът го е поставил във връзка с оплакването, че му е отказано от въззивния съд допускане на съдебна експертиза по въпроса дали е извършен ремонт, необходим за запазване целостта и функционалното предназначение на покрива - „тази обща част“, на който въпрос изготвената в първата инстанция експертиза не е отговорила.

Уточнен от касационната инстанция правният въпрос е: трябвало ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на тричленната съдебнотехническа експертиза, която е от значение за неизяснени от първата инстанция релевантни за делото факти, за които са необходими специални знания.

Въпросът е неотносим към предмета на делото, а и към постановеното от съда. Във въззивната жалба е поискано с тричленна експертиза ад се отговори дали ремонтът на покрива е бил необходим за запазване целостта и функционалното предназначение на цялата сграда. За уважаването на иска по чл. 48, ал. 6 ЗУЕС е достатъчно той да е „необходим“ по см. на § 1, т. 8 ЗУЕС, доколкото и без нужда от запазване целостта на цялата сграда, ремонтът следва да е предприет за отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното й използване или на самостоятелните обекти в нея, което в случая съдът е приел за доказано. От друга страна дали ремонтът е необходим, неотложен или обикновен, е правно заключение от компетентността единствено на съда, което той сам прави, при анализ на установените факти по делото, както е сторил в случая и Пловдивският апелативен съд – изводът за приложимост на § 1, т. 8 ЗУЕС е направил сам, преценявайки всички установени факти, между които и фактическите заключения на съдебните експерти. Фактите е установил при анализ на всички събрани доказателства – писмени, гласни и експертизи. Следователно не може да се иска с допълнителна експертиза от вещи лица да правят, вместо съда, правни изводи. Накрая, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е и вярно твърдението на касатора, че съдебните експерти по изслушаната от окръжния съд експертиза не са дали и мнение за това необходим ли е бил ремонтът на покрива на сградата. В заключението, както и в съдебно заседание вещите лица изрично са заявили, че ремонтът е бил не само необходим, но още и закъснял, и неотложен.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 211/19. 11. 2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 499/2015 г., в частта, с която искът по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е уважен до размера на 21 830. 79 лв., ведно с лихва за забава, считано от 10. 04. 2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: