Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от

директора на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, срещу решение № 260/18. 03. 2008 г. по ахд №307/2007 г. на Административен съд - Пловдив, ХVІІІ състав, с което е отменен ревизионен акт /РА/ №13001112/10. 11. 2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. П., потвърден с решение №274/20. 03. 2007 г. на директор дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Арис - Илиана" ЕООД, гр. П., е определен данък по чл. 40 от ЗОДФЛ отм. за 2001 г. в размер на 1614, 20 лв., за 2002 г. - 311 841, 60 лв., за 2003 г. - 159 151, 60 лв. и съответните лихви за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба -

"Арис - Илиана" ЕООД, гр. П., в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, за да постанови обжалваното решение, е приел, че е безспорно установено, че жалбоподателят през процесните данъчни периоди е изкупувал диворастящи гъби от физически лица. Според данъчните органи добиването на диворастящи билки и плодове съгласно чл. 63 от ЗГ и чл. 99 от ППЗГ, представлява странично ползване на...