Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи отм. .

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от гр. С., подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител против решение № 3919 от 20 март 2014 год., постановено по адм. дело № 11538/2012 год., по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което отхвърлена жалбата му против заповед № К-9531/22 август 2012 год. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноските по делото. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му, а при условията на алтернативност – връщане делото на друг тричленен състав на ВАС.

Ответникът – министъра на вътрешните работи, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № К-9531 от 22 август 2012г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор С. Д. С. – ВНД началник отдел „контрол на управленската дейност” при дирекция „Инспекторат” – МВР, категория В, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Изложено е, че на 30 октомври 2011 год. в град София...