Производството е по реда на чл. 33 - 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на адвокат-пълномощника на Общинския съвет - гр. А. срещу решение № IV - 183 от 14. 07. 2006 г., постановено по адм. д. № 538 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение на касатора, прието по т. 8 от дневния ред, съгласно протокол № 32 от 31. 03. 2006 г. от проведеното заседание.

В касационната жалба се навежда довод за недопустимост на решението - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. “б” ГПК, приложим в това производство според препращащата норма на чл. 11 ЗВАС.

За обосноваване на наведеният довод са направени твърдения, че заповедта на областния управител, с която съдът е сезиран е недопустима, поради това, че решението на общинския съвет по правната си същност е гражданско волеизявление, а не властническо. То не притежава белезите на административен акт.

От ответната по касационната жалба страна - областния управител на област с административен център Бургас е постъпил писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК. В него се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По подробно изложените съображения се твърди, че съдебният акт е законосъобразен.

Участващият в производството прокурор при Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че нормата на чл. 32, ал. 2 ЗА, в редакцията на текста към момента на издаването на заповедта на областния управител, не ограничава кръга на решенията, които могат да се атакуват от него пред окръжния съд относно тяхната законосъобразност. Поради това окръжният съд е постановил едно допустимо решение.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, подадената от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС касационна жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество на посоченото в нея касационно основание, тя е неоснователна, по следните съображения:

За...