Производството е по реда на чл. 33-40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., като управител и законен представител на “Зърно” ЕООД - гр. Д., срещу решение № 97 от 10. 05. 2006 г., постановено по адм. д. № 318 по описа за 2005 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното решение жалбата на касатора срещу заповед № 370 от 10. 06. 2005 г. на кмета на община Д. е отхвърлена.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, приложим в това производство според препращащата норма на чл. 11 ЗВАС.

За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения, че съдът не е обсъдил допуснатото нарушение от административния орган на чл. 7 и 11 ЗАП. Твърди се освен това, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства.

По подробно изложени съображения и в писмени бележки, на адвокат-пълномощника на касатора се моли съда, да отмени решението и отмени заповедта на кмета на общината.

Ответникът и заинтересованата страна не са взели становище по жалбата.

Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводи на съда, че не е допуснато нарушение на съществени административнопроизводствени правила при издаването на заповедта, поради това, че правото на защита на жалбоподателя не е било сериозно накърнено. Съдебното производство е дало възможност на същия да докаже твърденията си, които не са довели до различни изводи от тези, направени от административния орган.

По съществото на спора намира, че позоваването на правото за преарендоване, което касаторът черпи от правата на кооперация ”Агроснаб” е неоснователно. То е в противоречие с нормите на чл. 3, ал. 1 и 11 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ).

Настоящият съставна Върховният административен...