Производство по реда на чл. 33 и сл., във вр. с чл. 5, т. 4 от ЗВАС, във вр. с § 2, т. 1, § 4 и § 142 от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от кмета на район "Панчарево" при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Димитров, както и от М. Д. Г. от с. Б., против решение от 21. 04. 2006 г., постановено по адм. дело № 1831/2000 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ а състав, с което е отменена заповед № РД-46-224 от 06. 06. 2000 г. на кмета на район "Панчарево" и е признато на А. Н. Д. от гр. С., право да придобие на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху описания имот. В касационната жалба

на кмета на район "Панчарево" при СО, са развити оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, приложим на основание чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че съдът неправилно е обсъдил доказателствата по делото, както и се е позовал на негодни доказателства. Иска се отмяна на решението и да се отхвърли първоначалната жалба.

В касационната жалба на М. Д. Г. са развити идентични възражения за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, като се иска отмяната му и да се остави без уважение жалбата на А. Д..

Ответникът - А. Д., чрез пълномощника си адв. М. оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени.

Заинтересованите страни Б. Г. и С. С. считат, че касационните жалби са основателни. Заинтересованите страни

М. С. В., Е. С. Г., Й. С. Н. и Л. С. Б. не вземат становище по касационните жалби, както в срока по чл. 218г от ГПК, така и в съдебно заседание, в което не се явяват и представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура също поддържа становище за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, с оглед нормата на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Софийският градски съд е отменил като незаконосъобразна, заповед № РД-46-224/06. 06. 2000 г. на кмета на район "Панчарево" при СО, като вместо нея, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗАП, във връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.

за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признал правото на А. Н. Д. да придобие на основание § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху имот УПИ ХХІІІ-99, кв. 49, (пл. № 99, кад. лист № Г-10-4-В), в. з. "Косанин дол", м. Бистрица, район "Панчарево", като е върнал преписката на район "Панчарево" за изготвяне на оценка на имота на основание § 4л от ЗСПЗЗ.

За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателят е ползувател на процесния имот, който му е предоставен по силата на ПМС № 21/1963 г., който факт е приел за установен при съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства. В имота има построена сграда преди 31. 03. 1991 г., което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото скица-копие от неодобрен кадастрален план от 10. 10. 1994 г., от която е видно, че в имота има заснета масивна сграда още през 1985 г. Посоченото се установява и от удостоверение № 94-А-376/2004 г. на район "Панчарево", като в удостоверението е отразено, че за имота е отреден по действащия ПУП УПИХХІІІ-99, в кв. 49, в. з. "Косанин дол". С оглед доказателства, съдът е приел, че молбата за закупуване е подадена в законния срок и са налице всички предпоставки на закона за признаване на жалбоподателя правото да закупи имота.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението в касационните жалби, че съдът необосновано е приел, че са налице изискванията за придобиване право на собственост, и по-специално че жалбоподателят не притежава качеството на ползувател. Неоснователно се твърди, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, във връзка с ползуването и изводът му, че имотът е предоставен по ПМС № 21/63 г. е необоснован.

При постановяването на решението си съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и доводите на страните, така както го задължава разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК и направените от него изводи съответствуват на фактическата обстановка и не противоречат на материалния закон. Не отговаря на истината твърдението в касационните жалба, че съдът се е позовал на негодни доказателства. Съдът изрично е посочил кои от представените документи - удостоверения са изключени от доказателствения материал и е изградил изводите си въз основа на останалите. Неточно е твърдението, че съдът е обосновал изводите си само въз основа на списък на гражданите, получили земи за ползване и на скица и и разписен списък от кадастрален план. Съдът изрично е посочил, че е изградил изводите си след съвкупната преценка на доказателствата. Представеният списък е заверен на всяка страница с печата на АПК "Средец", поради което не отговаря на истината и твърдението, че не е ясно кои е издателят му. Същият е свързан с представените

извлечения от протоколи № 23 и 38 на ОБ на АПК "Средец", с които са утвърдени списъци на ползувателите, с раздадени земи.

Освен изложените от СГС мотиви, които настоящият състав на ВАС не намира за необходимо да преповтаря, следва да се има пред вид и следното:

За жалбоподателят, настоящ ответник по касация, са налице и изискванията на чл. 3, ал. 3 от ПМС № 4/12. 02. 1988 г., съгласно която разпоредба, земите, раздадени за лично ползване от ТКЗС и АПК и застроени до 07. 04. 1987 г., не се отнемат, ако се включат в обособена зона за земеделско ползване или във вилна зона, какъвто е и настоящият случай. Следователно щом земите не са отнети, на ответникът по касация са зачетени права на палзувател.

По делото е безспорно установено, че са налице и останалите изисквания на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуването на имота. Касае се до земеделска земя, която не е общинска или държавна собственост, а е на бивши собственици - заинтересованите лица, в същата е построена масивна сграда, която не е такава по смисъла на § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, построена е преди 01. 03. 1991 г. - заснета е още през 1985 г.

Следва да се добави и това, че с влязло в сила решение от 15. 08. 1996 г., постановено по адм. дело № 276/1996 г., Софийският градски съд е отменил предходен отказ на кмета на р-н "Панчарево", обективиран в заповед № РД-09-406 от 11. 05. 1994 г. за придобиване на право на собственост по реда на § 4а от ЗСПЗЗ, като съдът изрично е приел, че са налице всички изисквания за това, в това число и качеството на ползувател за А. Д., като е върнал преписката на административния орган за положително произнасяне. Вместо това е постановен нов отказ, обективиран в процесната, отменена с обжалваното решение заповед. Административният орган не се е съобразил с нормата на чл. 220 от ГПК, която постановява, че влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Републиката.

Решението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение, първа колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 21. 04. 2006 г., постановено по адм. дело № 1831/2000 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ а състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Г.К.