Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „ОУИ” – гр. Б. при ЦУ на НАП и от адв. Г. Н., представляваща по пълномощие „Бул гейт” ЕООД – гр. С., против решение № 538/09. 06. 2008 г. на Административен съд - Бургас (АДмС - Бургас), ІХ състав, постановено по адм. д. № 517 по описа за 2007 г. на този съд.

Директорът на Д „ОУИ” – гр. Б. оспорва първоинстанционното решение в частта с която е отменен РА в частта относно увеличението на ФР за 2004 г. със сумата в размер на 39 400 лв. по фактура № 235/16. 09. 03 г., по отношение на която е бил издаден ДРА № 550/07. 12. 04 г. и е бил определен съответния корпоративен данък. В касационната жалба се сочи, че решението в оспорената част е недопустимо или неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2, т. 3 АПК. Решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по констатации, които не са обжалвани по административен ред и в тази част РА не може да бъде оспорен по съдебен ред впредвид нормата на чл. 156, ал. 2 ДОПК. Алтернативно се твърди, че решението в оспорената част е неправилно, защото за 2003 г. дружеството е осчетоводило сумата в размер на 39 400 лв. вместо по сметка 207 по дебит на см. 60, в резултат на което е намалило финансовия си резултат за текущия отчетен период. Във връзка с направената констатация с ДРА № 550/07. 12. 04 г. е определен за внасяне за 2003 г. корпоративен данък в размер на 9 259 лв., като "Бул гейт" ЕООД е осчетоводило издадения ДРА. Касаторът претендира обезсилване или отмяна на решението на АДмС – Бургас в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„Бул гейт” ЕООД – гр. С. оспорва решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу допълнително определените задължения по ЗКПО отм. за 2004 и за 2005 г. в РА № 2060650/09. 02. 2007 г. на ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № РД – 10 – 173/16. 04. 2007 г. на Д „ОУИ” – гр. Б.. Този касатор счита решението в посочената част за неправилно вследствие противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заключението по ССчЕ установявало, че „Бул гейт” ЕООД не е нарушило принципа за съпоставимост на приходите и разходите, от което следвало че констатациите на приходния орган не се ползват с презумптативна доказателствена сила. Това променя доказателствената тежест в процеса. Административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, включително тези доказващи, че Р. Р. е продължил да упражнява дейността си като земеделски производител - млекопроизводител, получавайки значителни доходи за това. Отделните касационни оплаквания са конкретизирани в касационната жалба. Касаторът иска да бъде отменено решението в оспорената част и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, за допустимост и правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, допустимостта, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбите са неоснователни.

В производството по адм. д. № 517/06 г. АДмС - Бургас е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 2060650/09. 02. 2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, потвърден с решение № РД – 10 – 173/16. 04. 2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. Б.. С издадения РА са установени на „Бул гейт” ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 60 837 лв. за 2004 г. и в размер на 5 590, 14 лв. за 2005 г., ведно с дължимите лихви за забава. По време на ревизията е констатирано, че ревизирания субект не е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч. и счетоводните стандарти. Нарушен е счетоводния принцип за текущо начисляване, като за финансовите 2004 г. и за 2005 г. ревизираното лице не е отчело реализираните приходи от неговата дейност, което е квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тоест основата за данъчно облагане е определена по време на ревизията по реда на чл. 122, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 15 ДОПК. Според първоинстанционният съд, за 2004 г. спорните обстоятелства са свързани с данъчното третиране на сумата от 318 190, 57 лв. и с начина на осчетоводяване на ДРА № 550/07. 12. 04 г. за сумата от 39 400 лева. Съдът е установил, че за 2004 г. салдото по сч. сметка 501 на ревизирания търговец е кредитно, като от касата на дружеството са изплащани доставки. С ПКО от 31. 12. 04 г. в касата еднократно е внесена сумата от 318 190, 57 лв., описана като средства на собственика чрез която кредитното салдо е нулирано. Търговецът е дал обяснения според които част от средствата са лични спестявания, налични в брой, придобити в резултат на дейността му като частен земеделски стопанин през предходни години, а другата част от внесената сума, са заемни средства от трети лица. Представени са договори за заем, записи на заповед, служебни бележки. На заемодателите са извършени насрещни проверки. За 2004 г. ФР на „Бул гейт” ЕООД е преобразуван в посока на увеличение със сумата от 39 400 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 18 ЗКПО отм. , с която резултата вече е бил преобразуван за 2003 г. чрез ДРА № 550/07. 12. 04 година. Приходните органи са констатирали в процесния РА, че при осчетоводяване на констатациите от ДРА № 550/07. 12. 04 г. са взети погрешни счетоводни статии, но независимо от това при осчетоводяването в ГДД за 2004 г. дължимия корпоративен данък е деклариран на ред 17. 1 корекция в увеличение със сумата 9 259 лева. Въпреки това приходният орган е приел в РА, че за 2004 г. е определен правилно размера на дължимия корпоративен данък. За 2005 г. спорните обстоятелства са свързани с третирането на сумата от 34 620, 61 лв., респективно дали тя представлява лични средства на собственика с които е финансирана дейността на търговеца или тя е неотчетен приход. През посочените в решението месеци от 2005 г. салдото по сметка 501 е кредитно. През тези периоди от касата са изплащани доставки. С ПКО от 31. 12. 05 г. в касата еднократно е внесена сума от 34 620, 61 лв., описана като средства на собственика по който начин салдото е нулирано. Представени са били обяснения, че част от сумата е от разплащателна сметка на Р. Р. в „Райфайзенбанк” – Сливен, а другата част е от ипотечен кредит в „ОББ” – Сливен. Допълнително е уточнено, че лицето е работило в Гърция и е спестило около 50 000 лв., а майката на неговата съпруга е предоставила около 50 000 лв. и е изпращала допълнително по около 5 000 евро на година през периода 2004 – 06 година. С решение № 538/09. 06. 2008 г. АДмС – Бургас е постановил следното: 1. Изменил е РА , като за периода 2004 г. е определил задължение на „Бул гейт” ЕООД за корпоративен данък на 53 154 лв., ведно със законната лихва в размер на 12 543, 76 лв., считано от 31. 03. 05 г. до 09. 02. 07 г.; 2. Отхвърлил е жалбата в останалата й част, установяваща за 2005 г. задължения за корпоративен данък в размер на 5 193, 09 лв. и лихва за забава в размер на 586, 60 лв.; 3. Осъдил е дружеството да заплати на Д „ОУИ” - Бургас сумата в размер на 1 312 лв. – разноски по делото. По жалбата на директора на Д „ОУИ” – гр. Б.:

Оплакването на касатора за частична недопустимост на първоинстанционното решение вследствие необжалвани по административен ред констатации от РА, е неоснователно. Това е така, защото дружеството не е оспорвало само констатациите за сумата в размер на 318 190, 57 лева. В писменото възражение № 1051/26. 01. 07 г. срещу РД дружеството е посочило, че за 2004 г. по повод на преобразуване на ФР прави възражения във връзка с констатациите за привлечените средства и за сумата в размер на 39 400 лв. по фактура № 235/16. 09. 03 година. Този факт изрично е отбелязан на стр. 7 от процесния РА. Писменото възражение вх. № 2469/28. 02. 07 г. е подадено срещу РА, като в него е посочено както и в предишното възражение, че се оспорва преобразуването на ФР за 2004 година. Независимо от факта, че в т. 1 от възражението е посочена стойността на укритите приходи – 318 190, 57 лв., то в диспозитивната част на възражението не е записано, че се иска отмяна на РА конкретно за същата сума. В жалбата до АДмС – Бургас е записано, че приходният орган неоснователно е прибавил сумата от 318 191 лв. и е преобразувал резултата със сумата от 39 400 лева. Поради това настоящият касационен състав приема за установено, че първоинстанционното решение е допустимо в частта относно оспорването на частта от РА, в която е преобразуван ФР със сумата от 39 400 лева. В тази част решението на АДмС – Бургас е и правилно, защото в заключението по ССчЕ е констатирано, че завишението е законосъобразно за 2003 г. и самото ревизирано лице е коригирало данъка в ГДД със сумата от 9 259 лева. Следва изводът, че повторното преобразуване на резултата за 2004 г. отново със сумата в размер на 39 400 лв. е неправилно. По жалбата на „Бул гейт” ЕООД:

Касационата инстанция не споделя оплакването на касатора за неточно обсъждане на експертното заключение. Последното не притежава установително действие, поради което нарушението на принципа за съпоставимост на принципите и разходите е доказано и с други доказателства. Във връзка с това е правилна преценката на първоинстанционния съд, според която договорите за заем и записите на заповед представляват частни диспозитивни документи, без обвързваща материална доказателствена сила. Административният съд е изложил в решението си пространни доводи по този въпрос, мотивирайки извода, че договорите са без достоверна дата по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК отм. . Резултатите от насрещните проверки на „заемодателите” са установили, че те както и ревизираното лице не разполагат с годни доказателства относно произхода на заетите средства и реалното им предоставяне на заемателите. Тук следва да се отбележи факта, че през периодите в които касата е била с кредитни салда, търговецът е продължавал да извършва своята присъща дейност по повод на което е осъществявал необходимите разплащания за доставките от съответния период. Това означава, че търговецът е притежавал парични средства и ако те са били предоставяни от Русев за финансиране през тези периоди, то средствата е трябвало да бъдат текущо осчетоводявани. Такова текущо осчетоводявене не е установено по делото, а напротив констатирано е нередовно водене на счетоводството. Осчетоводяването на заетите средства следва да бъде направено въз основа на първични счетоводни документи. Липсата на последните означава нарушаване на принципа за стопанската обоснованост. Двете справки от „Д. С.” АД - София и приложенията доказват обстоятелството, че акционерното дружество е изплащало суми за процесните години на „Бул гейт” ЕООД. В подкрепа на горното са данните от служебната бележка на ДФ „Земеделие”, според които след 2000 г. Р. Р. е продължил дейността си на земеделски производител, като „Бул гейт” ЕООД, независимо че съгласно протокола от 05. 02. 1999 г. кредитът за закупуване на 66 бр. юници е предоставен на физическото лице. Без значение в случая е картата на Р. Р. за регистрация като земеделски производител за 2000 – 01 г., защото е установено от една страна, че лицето е продължило след това дейността си като „Бул гейт” ЕООД, а от друга страна - „Д. С.” АД е осъществявало търговски взаимоотношения именно с дружеството, а не с физическото лице. Оттук следва извода, че Русев не е разполагал със средствата, описани в жалбата му, чрез които да финансира дейността за процесните периоди на „Бул гейт” ЕООД. По отношение на определянето на корпоративен данък за 2005 г. ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, което предполагата презумптативна вярност на фактическите констатации от РА. Дружеството не е ангажирало достатъчно доказателства за да ги опровергае, тъй като изпращането на средства от роднини е останало недоказано. От сметката в „Райфайзенбанк” – Сливен са осъществени две транзакции, след което по нея няма движение. Ипотечният кредит е разрешен на физическото лице, но липсват доказателства, установяващи средствата от него и от сметката в „Райфайзенбанк” – Сливен за какви цели са усвоени и по – конкретно, че са предоставени на „Бул гейт” ЕООД. Впредвид на гореизложеното касационната инстанция прави извода, че за 2004г. и за 2005 г. данъчният субект не е отчел приходи от дейността си, респективно първоинстанционното решение в оспорените му части е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото в полза на Д „ОУИ” - гр. Б. трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 312 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 538/09. 06. 2008 г. на Административен съд – Бургас, ІV състав, постановено по адм. д. № 517 по описа за 2007 г. на този съд. ОСЪЖДА

„Бул гейт” ЕООД – гр. С. да заплати на директора на дирекция „ОУИ” – гр. Б. при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 312 лв., представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.