Производството е по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ц., Р. Т. А., Т. А. Т., Е. К. Б., Г. П. П., С. Ф. Г., Г. И. Г., К. И. Г., С. М. С., Г. М. С., Б. С. И., К. С. Т., З. К. С., Р. И. Г., А. И. Г., И. П. Г., И. С. С., Е. Й. С., всичките от гр. С., представлявани от адв. Г., срещу решение № 140 от 12. 06. 2006 г. по адм. дело № 2286/2004 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Ж с-в. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се моли съда да го отмени като се произнесе по съществото на спора и отмени заповед № РД-09-037/21. 01. 2002 г. на кмета на СО р-н „Люлин” като незаконосъобразна, респ. да прогласи нейната нищожност или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Ответникът – кметът на СО р-н „Люлин” не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-09-037/21. 01. 2002 г. на кмета на СО р-н „Люлин”, с която е одобрено решение № 12 по протокол № 9/29. 11. 2001 г. за определяне на застроената част от имот пл. № 5057, к. л. 284 съгласно кадастралния план от 1990 г., попадащ в регулационен план на м. „Люлин-6 м. р”, като застроената част от имота по графични данни е определена в размер на 8001 кв. м. и няма свободна от застрояване площ. За да обоснове този правен резултат съдът е приел, че процесния имот попада в терен, отреден за комплексно жилищно строителство, което мероприятие включва както изградената жилищна сграда, така и съпътстващата я инфраструктура. Отделните компоненти на това строителство са неразривно свързани и озеленените площи функционално обслужват жилищните сгради, поради което не са свободни от застрояване по смисъла на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НАРЕДБА № 5 от 21. 05. 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са доводите за нищожност на заповедта, тъй като при постановяването й не били спазени изискванията за форма на акта, установени в чл. 15, т. 3, 4 и 5 от ЗАП. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно заповед № РД-09-846/19. 11. 1998 г. за делегиране на правомощия от кмета на Столична община на кметовете на райони да одобряват със заповед решенията на съответните районни технически служби за определяне на застроената част от имотите в строителните граници на населените места. Както е посочено в обстоятелствената част на заповедта, същата е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която разпоредба предвижда, че решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на ЗАП. Касае се за специфично производство, което представлява сложен фактически състав и включва както решение на техническата служба, така и заповед на кмета на общината за одобряването му. Само по себе си всяко едно от решенията няма самостоятелно значение. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в констатациите на специално назначената комисия, отразени в решение № 12 по протокол № 9/29. 11. 2001 г., и се основават на скица № 92 за имот пл. № 5057. В случая разпоредителната част на обжалваната заповед се състои в одобряването на решението на съответната техническа служба - решение № 12 по протокол № 9/29. 11. 2001 г. В заповедта е посочено, че последната може да се обжалва по реда на Закона за административното производство, което е достатъчно основание, за да се приеме, че е спазено и изискването на чл. 15, т. 5 от ЗАП.

От писмените доказателства по делото и приетото и неоспорено от страните основно и допълнително заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно помощния кадастрален план на София, м. „Люлин - 6-ти и 7-ми микрорайон” процесният имот от 8001 кв. м. попада в кв. 7 по РП на София, м. „Люлин – 6-ти микрорайон”, одобрен със заповед № 569/28. 10. 1974 г., отреден „за комплексно жилищно строителство”, което мероприятие е реализирано, но го засяга частично. Върху имота са изградени жилищни блокове, трафопост и други сгради заедно със сервитутите към тях, оцветени в жълто по скицата към експертизата. Частите от имота, попадащи под улици, асфалтирани алеи и паркинги са оцветени във виолетово. Незастроените площи са колорирани в зелено и са обозначени с букви и цифри, като е посочена и конкретната им площ. Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза в имота няма изградена детска площадка.

При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице свободна от застрояване част от процесния имот пл. № 5057. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в случаите когато бивши земеделски имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, бившите собственици се обезщетяват. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността, така и отделни съоръжения. Изброяването и в двата случая не е изчерпателно, а е от примерен характер.

В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, мероприятието е комплексно – включва както сгради, така и съоръжения – съпътстваща инфраструктура, улица, алеи, озеленяване. Последното не може да се възприеме като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. По тази причина съдът правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като незастроени отделни части от имота, оцветени в зелен цвят съгласно скицата към експертизата, за които безспорно е установено, че представляват озеленена площ. В този смисъл е и изричната норма на чл. 15, ал. 2 от отменената НАРЕДБА № 5 от 21. 05. 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията, действала към момента на издаване на процесната заповед, съгласно която в площта на жилищните територии се включва задължително и терен за обществени озеленени площи. Следователно благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно комплексно по своята същност мероприятие, свързани с естетизиране на околната среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита за свободна.

Не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 12. 06. 2006 г. по адм. дело № 2286/2004 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Ж с-в. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Ц.С.