Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба от Министерския съвет на РБългария, срещу решение № 6270/19. 06. 2007 г. по адм. д. № 2089/2007 г. на І-а отделение на Върховния административен съд.
По същото дело са подадени частни жалби от Сдружение "Асоциация на месопреработвателите в България", Сдружение "Асоциация на млекопреработвателите в България", "Ивагус" ЕООД, Кооперация "Доверие", "Лалов и Вачев" ЕООД, СД "Микроарт 7-Монов, Хараланова, Петков и сие", "Ивет" ЕООД, "Дани 1" ЕООД, "П. Т." ЕООД, "Тандем-В" ООД, ЕТ "Евромес-Р. М.", "Вланел" ЕООД, "Рокар-1" ООД, "Чикън груп" ООД, "Дуло и Алфа" ООД, срещу определение, постановено на 05. 06. 2007 г., с което е оставено без уважение искането за спиране действието на обжалваното ПМС № 352/21. 12. 2006 г., както и искането за спиране производството за приемане на проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от НВМС по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
По касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи по чл. 209, т. 3 АПК.
Касационната жалба е неоснователна. Не са налице визираните в нея допуснати нарушения в обжалваното решение.
Тричленният състав задълбочено и подробно е аргументирал противоречието на атакуваното ПМС № 352/2006 г. като подзаконов нормативен акт спрямо Конституцията, ЗВМД, Регламент 882/2004 г. при определяне на размера на таксите, събирани от НВМС, и, с Директива 85/73/ ЕИД и Директива 96/43/ЕС, създаващи задължение за националния ни законодател за определяне на тези такси, по смисъла на чл. 111 от ЗВМД.
Правилно съдът е съпоставил § 2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 352/20. 12. 2006 г., съобразно който е посочено, че влиза в сила на 01. 01. 2007 г., като е обнародвано в ДВ, бр. 2/09. 01. 2007 г., т. е. на Тарифата е придадена "Обратна сила". Според чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и с изрична разпоредба, а когато е издаден въз основа на друг нормативен акт - само ако акта има обратна сила, въз основа на който е издаден. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗВМД няма обратно действие и не е предвидено въвеждане на такси за минало време. Това противоречие на ПМС с материалния закон е достатъчно основание за неговата отмяна, както е приел съда.
Правилни са и констатациите на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила за приемане на ПМС № 352/20. 12. 2006 г. Липсват доказателства, че проекта е бил публикуван в средствата за масово осведомяване, оповестен в Интернет или по друг подходящ начин. С това безспорно са засегнати интересите на заинтересованите национално представителни браншови организации, като адресати на постановлението, съгласно чл. 112, ал. 2 ЗВМД.
Неоснователно се възразява, че съдът не посочил постановлението на кои нормативни актове от по-висока степен противоречи. Обсъден е чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБългария с чл. 1 от постановлението, с който е одобрена Тарифата, а в нея съществено са увеличени размерите на таксите, събирани от НВМС по ЗВМД, без да е правен специален анализ относно съобразяването с този конституционен принцип. За размера на таксите, съдът е обсъдил и европейското законодателство при определянето им, а именно Регламент 882/2004 г., в който са фиксирани минималните размери на таксите, които следва да бъдат събирани от Националните служби по ветеринарен контрол, Директива 85/72/ ЕИД и Директива 96/43/ЕС, задължаващи българския законодател да определя тези такси при вземане предвид на точно определени елементи за изчисляването на действителните разходи за дейността, съобразно чл. 111 ЗВМД.
По частните жалби, насочени срещу определение от 05. 06. 2007 г., с което е оставено без уважение искането за спиране действието на обжалваното ПМС, с което е одобрена Тарифата за таксите, които се събират от НВМС, до произнасяне от съда относно неговата законосъобразност, и, искане от Сдружение "Асоциация на месопреработвателите в България" за спиране производството за приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от НВМС по Закона за ветеринарно медицинската дейност. Частните жалби са неоснователни.
Съдът приел, че оспорващите не са представили доказателства, от които да обосноват извод, че ще бъдат причинени за периода на разглеждане на съдебния спор значителни по техния характер вреди за всеки един от тях, а описанието за засягане на правната им сфера на всички други потенциални адресати на акта не е допустимо да бъдат разглеждани като предпоставка за допускане спиране с оглед изричната разпоредба на чл. 166, ал. 2 АПК. По тези съображения и на осн. чл. 190, ал. 1 АПК във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 АПК и чл. 196 от АПК искането за спиране действието на ПМС № 352/20. 12. 2006 г. е прието за неоснователно и оставено без уважение.
Оспорване на постановлението като подзаконов нормативен акт не спира действието му - чл. 190, ал. 1 АПК, т. е. спирането на адм. акт не може да настъпи по силата на закона, а само с акт на съда по реда на чл. 166, ал. 2 АПК. Изискването на ал. 3 на чл. 166 АПК е искането да бъде разгледано в открито заседание, какъвто е настоящия случай. В текста на чл. 190 АПК обаче не са посочени конкретните причини, при наличието на които съдът може да допусне спиране действието на подзаконовия нормативен акт или да остави без уважение искането. Следва да се приложи препращащата норма на чл. 196 АПК, за прилагане разпоредбите при оспорване на индивидуалните административни актове - в случая това е чл. 166 АПК. Изискването е оспорващият да докаже причини за наличието на значителна или трудно поправима вреда, по искането си за спиране изпълнението на административния акт. В случая, правилно тричленния състав е приел, че такива доказателства не са били представени и в резултат на това законосъобразно е оставил без уважение искането.
Неоснователна е и частната жалба срещу определението в частта му, с искане за спиране производството за приемане на проект на постановлението за неговото изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от НВМС. Проект за изменение и допълнение не е предмет на делото и съдът законосъобразно е оставил без уважение искането.
С оглед изложениото, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила.
Водим от горното, настоящия петчленен състав на І-ва колегия на ВАС РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6270/19. 06. 2007 г. по адм. д. № 2089/2007 г. на І-а отделение на Върховния административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. И./п/ П. Г./п/ В. К./п/ В. П. Д.Л.