Образувано е по жалби на С. Д. и Н. Д., гр. С., ж. к. „Люлин” бл. 306, вх. „Б”, ет. 1, ап. 36 и на Регионален инспекторат по образование, гр. С., ул. „Антим I” №17 и Л. Б. К., гр. С., ул. „Антим I” №17,

срещу решение №87 от 28. 05. 2009г. на Комисията за защита от дискриминация.

Жалбоподателките Силвия и Н. Д. считат оспорваното решение за неправилно. Комисията за защита от дискриминация правилно е установила извършеното нарушение, нарушителите и засегнатото лице и е следвало да приеме, че е осъществена пряка дискриминация по признак „образование”, тъй като е възпрепятстван достъпът до образование. От доказателствата по преписката категорично се установява, че искането на С. Д. не води до повторно придобиване на образование от една и съща степен. Наред с това не съществува забрана за продължаване на образованието и квалификацията на деца със специални образователни потребности в помощните и общообразователните училища. Н. К. е приела, че няма компетентност по чл. 65, т. 3 и 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), тъй като това са спорове от административен, вътрешноведомствен ред. Тези изводи на Комисията са в противоречие с целта на ЗЗД. Конституирането в производството на Министерството на образованието, младежта и науката като заинтересована страна, а не като ответник е неправилно и в противоречие с разпоредбите на ЗЗД. Препоръката на Комисията за промяна на нормативната уредба доказва по безспорен и убедителен начин, че Комисията е трябвало да приложи действащото законодателство и да наложи предвидените санкции. Молят съда да отмени оспорваното решение и постанови друго, с което да допусне С. Д. до обучение в 9 клас и до придобиване на професионална квалификация „шивач” във Второ помощно училище. Жалбоподателите -

Регионален инспекторат по образование, гр. С. и Л. Б. К. ,

считат оспорваното решение за неправилно и незаконосъобразно в частта, в която се приема, че С. Д. е третирана неравно и в която им е дала задължително предписание за предотвратяване на случаите на неравно третиране. Считат, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението. Н. К. е приела, че прилагането на чл. 2, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) от съответните длъжностни лица на регионалния инспекторат е довело до дискриминационно третиране на С. Д.. Комисията не е отчела, че с действията на Л. К. във Второ помощно училище е прекратена една незаконосъобразна практика – да се повтори успешно завършен клас и да се придобие повторно образование от една и съща степен. Извън компетентността на регионалния инспекторат е да извърши нещо, различно от определеното в закона. Той няма и право на законодателна инициатива и не може по свой почин да променя нормативни актове. Н. К. е приела, че е налице административен пропуск в работата на инспектората, тъй като не е съставен констативен протокол за установените незаконосъобразни действия на директора на Второ помощно училище. Нарушението е констатирано по повод утвърждаването на списък - образец 1 за учебната 2007/2008г., поради което неправилно Комисията е постановила преписката да се изпрати на Министерството на образованието, младежта и науката за търсене на административна отговорност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Ответниците по жалбата на Силвия и Н. Д. – Регионален инспекторат по образование и Л. Б. К., считат същата за неоснователна. Сочат, че не отговаря на истината твърдението, че С. Д. е завършила само осми клас в Шесто помощно училище. От доказателствата по делото е безспорно, че тя е завършила 10 клас, а съгласно чл. 2, ал. 3 от ППЗНП гражданите нямат право да придобиват повторно една и съща степен на образование. Молят съда да остави без уважение жалбата.

Ответниците по жалбата на регионалния инспекторат и на Л. К. – Силвия и Н. Д., считат същата за неоснователна. От доказателствата по делото е безспорно, че С. Д. не придобива квалификация „шивач” за втори път, тъй като тя е добила квалификация „тапицер”. Молят съда да остави без уважение жалбата.

Заинтересованата страна – министърът на образованието, младежта и науката, счита жалбата на Силвия и Н. Д. за неоснователна, а жалбата на Регионалния инспектора по образованието и на Л. К. за основателна. Действията на инспектората и служителите му са в съответствие с нормативната уредба.

Върховният административен съд счита жалбите за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледани по същество са частично основателни.

За да постанови оспорваното решение Комисията за защита от дискриминация е приела от фактическа страна, че С. Д. е дете със специални образователни потребности, съгласно решение на териториалната експертна лекарска комисия № 2176 от 30. 05. 2005г. Завършила е 8 клас на Шесто помощно училище, гр. С. – удостоверение №031 от 15. 06. 2005г. В същото училище, след завършване на 9 и 10 клас, е придобила първа степен на професионална квалификация „тапицер” по професия „тапицер”, специалност „тапицерство” – свидетелство за професионална квалификация №11 от 30. 06. 2007г. След завършване на тази степен на професионална квалификация се записва във Второ помощно училище, гр. С., в 9 клас, дневна форма на обучение, за придобиване на първа степен на професионална квалификация „шивач” – справка №658 от 02. 07. 2007г.

При изпълнение на служебните си задължения като старши експерт по интегрирано обучение в Регионалния инспекторат по образованието Л. К., при проверка на списък – образец

1, установила, че пет деца, които са завършили първа степен на професионална квалификация в Шесто помощно училище и са придобили първа степен на професионална квалификация „тапицер”, са записани повторно в 9 клас за придобиване на първа степен на професионална квалификация „шивач”. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП разпоредила на директорката на Второ помощно училище да предприеме мерки за преустановяване на констатираното нарушение. В резултат на това директорът на Второ помощно училище отказал записването в 9 клас на С. Д. и останалите четири деца.

При така установената фактическа обстановка Комисията за защита от дискриминация приела, че в резултат на прилагането на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП С. Д. е била третирана неравно при сходни обстоятелства и спрямо други лица, намиращи се в идентично положение, като по този начин е бил увреден нейният интерес. П. е, че Л. К. и началникът на Регионалния инспекторат по образованието с действията си не са осъществили дискриминация по признак „увреждане” по смисъла на чл. 4 от ЗЗД, тъй като са били длъжни да приложат нормите на действащото законодателство. На основание чл. 47, т. 4 във вр. с чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗД е дала задължително предписание на Л. К. и началника на Регионалния инспекторат по образованието да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на случаите на неравенство в третирането на деца с увреждания, обучаващи се в помощните училища в гр. С. и да приведат работата си в съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета, ППЗНП и ЗЗД. Препоръчала е на министъра на образованието, младежта и науката да предприеме необходимите мерки за привеждане на разпоредбите на ППЗНП в съответствие с нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и на Европейската социална харта. Изпратила е преписката на министъра на образованието, младежта и науката за разглеждане по компетентност досежно административната отговорност и реда за носене на административната служба в системата на образованието с оглед констатираните организационни нередности.

Така постановените решения на комисията са частично правилни.

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателката С. Д., е дете със специални образователни потребности. През 2005г. завършва 8 клас на Шесто помощно училище, а през 2007г. – 10 клас, като придобива първа степен на професионална квалификация „тапицер” по професия „тапицер”, специалност „тапицерство”. Тогава е на 18 години. Непосредствено след завършване на 10 клас в Шесто помощно училище кандидатства за 9 клас във Второ помощно училище с цел придобиване на втора по ред първа степен на професионална квалификация „шивач” по професия „шивач”. На 02. 07. 2007г. получава справка от директора на Второ помощно училище, че е записана в дневна форма на обучение в 9 клас за учебната 2007/2008г. При извършена задължителна, съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба №4 от 16. 04. 2003г. за документите в системата на народната просвета, процедура на съгласуване на сведението за организиране на дейността в училището за учебната година, в раздел V

„Регистър на учениците”, служителят на Регионалният инспекторат по образованието – Л. К. констатира, че пет ученика, в това число и С. Д., са записани в 9 клас в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ППЗНП. За така констатираната незаконосъобразност уведомява директора на Второ помощно училище, който на 10. 09. 2009г. уведомява родителите на С. Д., че детето им няма да бъде ученик в училището. Заедно със Силвия не са станали ученици още четири деца, които са със специални образователни потребности и които са завършили през 2007г. Шесто помощно училище, придобивайки първа степен на професионална квалификация „тапицер”. През учебната 2006/2007г. други четири деца със специални образователни потребности, след завършване на Шесто помощно училище и придобиване на първа степен на професионална квалификация ”тапицер”, завършват Второ помощно училище и придобиват втора по ред първа степен на професионална квалификация.

При така установената фактическа обстановка и с оглед на предмета на жалбата, с който е сезирана Комисията за защита от дискриминация, спорен по делото е въпросът извършена ли е по отношение на С. Д. дискриминация, ако ли да, то каква и от кого. Комисията приема, че С. Д. е била третирана неравно спрямо други лица - четири деца със специални образователни потребности, завършили през предходната година втора по ред първа степен на професионална квалификация, намиращи се в идентично положение, в резултат на прилагането на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП. Тази формулировка, приета от Комисията в диспозитива на решението, не дава яснота относно вида на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗД. Наред с това Комисията е извършила сравнение с „други лица, намиращи се в идентично положение като нея (С. Д.)”, но не е отчела, че действително четири деца, с идентично на С. Д. положение, през предходната година са завършили втора по ред първа степен на професионална квалификация, но други четири – също с идентично положение, не са били допуснати като нея да придобият втора професионална квалификация. Следователно не може да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на С. Д. „при сходни обстоятелства и спрямо други лица, намиращи се в идентично положение като нея”.

В случая по-неблагоприятното положение на С. Д., в сравнение с други лица, е следствие на прилагането на привидно неутралната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП. В резултат прилагането на тази норма С. Д. е злепоставена в степен различна в сравнение с децата, които нямат специални образователни потребности. Изборът, който децата със специални нужди имат по отношение на придобивана професионална квалификация, е силно ограничен, както от обективни фактори, резултат на специалните им образователни нужди, така и от факта на ограничения кръг професионални квалификации, които помощните училища предлагат. Безспорно съществуват и извънучилищни форми за придобиване на професионална квалификация на лица със специални образователни потребности, но видно от настоятелното поведение на родителите на деца с такива потребности, както през учебната 2006/2007, така и през учебната 2007/2008г., училищната форма по едни или други причини е предпочитана. Ирелевантно за предмета на делото е анализирането на причините за това.

Релевантното в случая е различният резултат от прилагането на правната норма спрямо децата със специални образователни потребности и тези без такива потребности. Комисията не е анализирала тези разлики, но не се нуждае от доказване на общоизвестния факт за многобройните възможности, които децата без специални образователни потребности имат за придобиване на професионална квалификация. Безспорно е също така, че за тези деца неудачният избор на професионална квалификация може много по-лесно да бъде преодолян. Т.е. децата без специални образователни нужни не са засегнати от прилагането на разпоредбата в степен, в която тя засяга децата със специални образователни нужди.

Постигането на целения с образованието резултат – придобиване на професионална квалификация и в резултат на това възможност за социална интеграция, за децата със специални образователни нужди има по-голяма цена. Безспорно част от ефекта на неблагоприятното засягане би могъл да се елиминира чрез една по-гъвка и адаптивна политика по отношение на предлаганите в помощните училища възможности за придобиване на професионална квалификация, такава, която предлага по-добри възможности за професионална реализация и осигурява по-добра социална адаптация. Видно от показанията на свидетеля С. Д., баща на Силвия, дадени в хода на административното производство, основната цел на тяхното искане за придобиване на първа степен на професионална квалификация „шивач” е по-добрата възможност, която тази професия предлага за интегриране в обществото и за професионална реализация. А именно това е целта на професионалното образование.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по отношение на С. Д. е осъществена непряка дискриминация в резултат прилагането на нормата на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП. Поради това съдът счита за неоснователни твърденията на Силвия и Н. Д., че по отношение на тях е налице пряка дискриминация по признак „образование”. Решението на Комисията, в частта, в която приема за установено извършването на дискриминация по отношение на С. Д., макар и по по-различни мотиви, е законосъобразно.

Тъй като е налице непряка дискриминация, в резултат на прилагането на правна норма, законосъобразно Комисията е приела, че с действията си Л. К. не е извършила дискриминация по отношение на Силвия и Н. Д.. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите – Регионален инспекторат по образованието и Л. К., че Комисията не е отчела, че в случая администрацията е длъжна да приложи правната норма. Напротив, именно отчитайки това обстоятелство, Комисията законосъобразно е оставила без уважение жалбата на Силвия и Н. Д. досежно тях и не е посочила Л. К. като нарушител по смисъла на чл. 65, т. 2 от ЗЗД.

Въпреки, че е приела, че Л. К. не е нарушител по смисъла на чл. 65, т. 2 от ЗЗД, Комисията е дала задължително предписание на нея и на ръководителя на регионалния инспекторат да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на случаите на неравенство в третирането и да приведат работата си в съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета и ППЗНП. Само по себе си това предписание е нонсенс. И. защото работата на инспектората и неговите служители е била приведена в съответствие с нормативната уредба се е стигнало до установената непряка дискриминация. Наред с това е безспорно, че нито Л. К., нито началника на инспектората имат компетентност да променят дискриминационната правна норма. Това, което е в тяхната компетентност е да уведомят министъра на образованието, младежта и науката за дискриминационното въздействие на правната норма. Това е направено от самата Комисия с препоръката по чл. 47, т. 4 във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗЗД.

Правомощието на Комисията по чл. 47, т. 4 от ЗЗД е за спазването на закон, уреждащ равенството в третирането. В случая е налице закон, прилагането на който води до неравенство в третирането, което не е оправдано с оглед на законова цел. Даването на задължително предписание за неговото спазване няма да доведе до реализиране на целта на ЗЗД и на задачата на Комисията – предотвратяване на дискриминацията и осигуряване на равенство на възможностите. С оглед на изложеното съдът счита, че решението на Комисията в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Незаконосъобразно е и разпореждането на Комисията, с което на основание чл. 31, ал. 2 АПК, преписката е изпратена на министъра на образованието, младежта и науката за разглеждане по компетентност досежно административната отговорност и реда за носене на административната служба в системата на образованието, предвид констатираните организационни нередности. Преди всичко неправилен е изводът на административния орган, че е налице административен пропуск в работата на Л. К.. Л. К. е изпълнила своевременно, и видимо, качествено задълженията си на старши експерт към регионалния инспекторат. Съгласно чл. 8, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образование началникът на инспектората утвърждава сведение за организацията на дейността на държавните училища (списък - образец №1) и контролира изпълнението му. За изпълнение на това си задължение началникът се подпомага от различни служители, включително и от старшия експерт по интегрирано обучение и специални училища, чието първо задължение е да инспектира прилагането и изпълнението на държавните образователни изисквания и на нормативните актове. Именно в изпълнение на това си задължение (за неговото изпълнение не е необходимо издаването на нарочна заповед, щом фигурира в длъжностната характеристика), Л. К. е извършила проверка на списък-образец №1 на Второ помощно училище, при която е констатирала нарушението на ППЗНП. С оглед на това не е необходимо съставянето на какъвто и да било акт, констатиращ незаконосъобразността. Просто списък-образец №1 не е бил съгласуван от началника на инспектората до отстраняване на незаконосъобразността. И това не се оспорва от никого. За качеството и работата на администрацията следва да се съди не само от създаването или не от нея на доказателства за извършената дейност, а по-скоро по резултата от нея. В случая писмената формата на констатиране на нередностите не е условие за валидност на проверката, за да се приеме, че липсата на констативен протокол за установяване на допуснатото нарушение означава, че съответната проверка не е извършена. Именно резултатът от проверката е послужил като основание на Силвия и Н. Д. да се обърнат към Комисията за защита от дискриминация.

Видно от изложеното действията на Л. К. и на началника на инспектората не представляват нито административен пропуск, нито административно нарушение, поради което не е налице основание за сезиране на министъра на образованието, младежта и науката. Поради това в тази част решението на Комисията като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателките Силвия и Н. Д. за неправилност на решението, поради неконституирането като ответник на Министерството на образованието, младежта и науката. Комисията правилно е определила релевантните по преписката страни, за което в хода на административното производство са изложени аргументи, възприети като правилни от съда.

Неоснователни са и твърденията им, че искането на С. Д. за придобиване на професионална квалификация „шивач” по професия „шивач” не води до повторно придобиване на образование от една и съща степен. Образованието е от една и съща степен – първа степен на професионална квалификация. Фактът, че придобитата квалификация е по различни професии не го прави образование от различна степен.

Видно от изложеното твърденията на жалбоподателите Силвия и Н. Д. за неправилност на решението в оспорената от тях част са неоснователни. Твърденията на жалбоподателите – Регионален инспекторат по образованието и Л. К., за неправилност на решението в оспорената от тях част са основателни.

При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на адимнистративнопроизводствените правила. В частта, в която с решението е установена по отношение на С. Д. непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗД същото е правилно и в съответствие с материалните разпоредби на закона. В частта, в която Комисията дава задължително предписание на Л. К. и на В. К. – началник на Регионалния инспекторат по образованието, и на основание чл. 31, ал. 2 АПК изпраща административната преписка на министъра на образованието, младежта и науката, решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

С оглед изхода от оспорването съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №87 от 28. 05. 2009г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на основание чл. 47, т. 4 от Закона за защита от дискриминация е дадено задължително предписание на Л. К., старши експерт в Регионалния инспекторат по образованието, гр. С., и на В. К., началник на Регионалния инспекторат по образованието, гр. С. и в частта, в която на основание чл. 31, ал. 2 АПК административната преписка е изпратена на министъра на образованието, младежта и науката.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Р.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ П. Н.

С.Я.