Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С., гр. С., чрез процесуален пълномощник, против Решение № 3050 от 06. 06. 2012 год. на Административен съд – София град, 12-ти състав, постановено по адм. д. № 520 от 2012 год. по описа на съда, с което е отменено Решение № К 47-0428/07. 05. 2008 год. на Началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация и от този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че допълнително определеният с решението на началника на М. С. размер на ДДС не е бил заплатен в срока, определен с поканата, както неправилно е приел първоинстанционният съд, както и, че уведомлението следва да се възприеме като официален документ, носител на счетоводна информация, независимо, че дължимите суми са вписани по-късно в регистъра за вземане под отчет. Навежда довода, че задължението за ДДС не попада в обхвата на традиционните собствени ресурси на ЕС, с оглед на което МК не съдържа специални разпоредби за събирането му и за дължимостта на лихвата. Постановеното по дело С-546/09 г. решение на СЕС не дава категоричен отговор на спорния въпрос и съдът погрешно е възприел лихвата за забава като санкционна. Моментът на възникване на...