Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. П. Б. от гр. С. срещу заповед № К-3299 от 15. 06. 2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарното наказание “уволнение” и на това основание е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. По изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед се иска отмяната й.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки.

Върховния административен съд, като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по административната преписка, намери за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното:

Жалбоподателят Д. П. Б. е заемал длъжността разузнавач V степен в ІІІ Районното полицейско управление гр. С. към СДП при НСП - МВР, категория "Г" - ІІ степен. Уволнен е с оспорваната заповед за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение", изразяващо се в това, че на 01. 04. 2007 г. около 3. 20 ч. в на кръстовището на бул. "Хр. Ботев и ул. "Ивайло" е управлявал л. а. "Д. Н." с ДКН С 03 78 ХТ след употреба на алкохол с концентрация 2, 92 промила, установено с техническо средство (алкотест "Дрегер" 7411 № 0095) и е допуснал ПТП с таксиметров автомобил, напуснал е местопроизшествието и е отказал да му бъде взета кръвна проба за химически анализ - деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Заповедта за дисциплинарно уволнение е основана на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, а...