О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

София, 09.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3592 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от А. К. Ч., чрез адв. Л. Ш., касационна жалба срещу решение № 290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. на ОС - Варна, с което е отменено изцяло решение № 846 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3927/2022 г. на РС – Варна и е допусната делба, на основание чл. 34 ЗС, между А. К. Ч. и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], р-н „П.“, к. к. „Ч.“, м. „С.“, със застроена площ от 83 кв. м., разположена в поземлени имоти с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], при квоти: 18 % ид. ч. за държавата и 82 % ид. ч. за А. К. Ч..

С уточняваща молба вх. № 14276/30. 07. 2025 г. съделителят А. Ч. конкретизира, че обжалва въззивното решение само в частта за квотите, като иска квотите между съсобствениците да бъдат определени с размери 58,6735 % за държавата и 41,3365 % за А. Ч., а не с размери 18 % за държавата и 82 % за А. Ч.. Правният си интерес от жалбата обосновава с довода, че всеки съсобственик има интерес квотите в съсобствеността да бъдат определени законосъобразно. Твърди, че държавата е собственик на 58,6735 %, а А. Ч. е собственик на 41,3365 % от имот пл. № ***по КРП от 1990 г., с площ от 600 кв. м., придобит от ищеца на основание договора за дарение от 6. 04. 2005 г., върху който е осъществено строителството, поради което и съгласно чл. 92 ЗС, идентични са и квотите в построената в имотите сграда.

Подадена е и насрещна касационна жалба от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу решение № 290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. в частта относно определените от съда квоти в допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда, с искане квотите в съсобствеността да се определят с размери 58,6735 % за държавата и 41,3365 % за А. Ч..

С писмен отговор на уточняващата молба вх. № 15446/20. 08. 2025 г. държавата изразява становище за основателност на касационната жалба. Твърди, че квотите в съсобствеността върху сградата следва да се определят по правилото на чл. 92 ЗС, според квотите в съсобствеността върху имота от 600 кв. м., придобит с договора за дарение, върху който е осъществено строителството, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца А. Ч..

Върховният касационен съд, при извършване на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с н. а. № 191/6. 04. 2005 г. А. Ч. придобива по дарение от родителите си имот пл. № ***по кадастралния план на КК „Ч.“ от 1990 г., с площ от 600 кв. м., ведно с находящата се в имота едноетажна постройка от 32 кв. м. След дарението разрушава едноетажната постройка и построява в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв. м., за което е било издадено разрешение за строеж № 131/17. 02. 2005 г. на името на дарителите и заповед № 131-А/25. 04. 2005 г. С констативен нотариален акт № 5/29. 12. 2005 г. е признат за собственик на жилищната сграда, на основание чл. 92 ЗС. Сградата е въведена в експлоатация през 2007 г., съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 124/11. 06. 2007 г. на Община – Варна.

През 2008 г. е одобрена първата кадастрална карта за района, на която имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП е нанесен както следва: реална част от 243 кв. м. е нанесена като поземлен имот с идентификатор ***, 345 кв. м. от имота са включени в поземлен имот с идентификатор ***– горска територия държавна собственост и 12 кв. м. – в поземлен имот с идентификатор ***, попадащ в урбанизирана територия, с начин за трайно ползване „за второстепенна улица“. Една от границите между поземлен имот ***и поземлен имот ***минава през двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, като 15 кв. м. от нея остават поземлен имот с идентификатор ***. Тоест, след одобряването на кадастралната карта процесната жилищна сграда попада в поземлен имот с идентификатор ***, а 15 кв. м. от нея – в поземлен имот с идентификатор ***.

С решение № 1649 от 7. 11. 2017 г. по гр. д. 2511/2016 г. на ОС – Варна, потвърдено с решение № 45 от 13. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 77/2018 г. на АС – Варна, влязло в сила на 21. 06. 2019 г., е признато за установено, по предявен от държавата срещу А. Ч. и „Банка ДСК“ ЕАД иск по чл. 440 ГПК, че А. Ч. не е собственик на 345 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***– горска територия, от които: 143 кв. м. – в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, а 202 кв., в които попадат и 15 кв. м. от сградата с идентификатор ***– в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ***.

От заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ж. Б. от 12. 07. 2017 г. е прието за установено, че имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП е нанесен както следва в одобрената КККР от 2008 г.: а/. площите от 202 кв. м. и 143 кв. м. от имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП от 1990 г. са включени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР от 2008 г. и представляват части от горска територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ, част от гора по смисъла на чл. 2 ЗГ,с означение за дъбова гора, и с начин на трайно ползване „за друг вид дървопроизводителна гора“ (в отдел -153 /49,9/ подотдел – 12 /4 по ЛУП от 1997 г., съответно в отдел – 153/82,8 подотдел 12/0,5 по ЛУП от 2007 г.); поземлен имот с идентификатор ***е записан като частна държавна собственост в регистъра към КВС, на основание решение № 153/10. 10. 2000 г. на ПК – Варна; б/. останалата площ от 243 кв. м. от имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП от 1990 г. е нанесена като поземлен имот с идентификатор ***по КККР от 2008 г. и представлява урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ; в/ частта от 12 кв. м. от имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП от 1990 г., попадаща в поземлен имот ***– за второстепенна улица също е със статут на урбанизирана територия. До 2007 г. имот пл. № ***от 600 кв. м. по КРП от 1990 г. е бил записан като имот частна собственост на А. К. Ч.. Цялата площ на този имот не е залесена към изготвяне на заключението. Не е проведена процедура по пар. 4 ПЗР ЗГ за включване/изключване на земи в/от ДГФ относно описаните имоти.

Процесната сграда с идентификатор ***и застроена площ от 83 кв. м. попада в поземлен имот с идентификатор ***, с изключение на 15 кв. м. от нея, които попадат в поземлен имот с идентификатор ***. Държавата не е учредявала в полза на А. Ч. право на строеж на сградата или реална част от нея.

При тези данни районният съд е приел, че искът за делба следва да се отхвърли, тъй като ищецът А. Ч. е изключителен собственик на процесната сграда, доколкото тя попада основно в негов имот, а относно попадащите в имота на държавата 15 кв. м. от сградата е приложимо правилото на чл. 97 ЗС – тази реална част е собственост на ищеца.

Окръжният съд е приел, че е налице съсобственост между А. Ч. и държавата относно двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***и застроена площ от 83 кв. м. Квотите в съсобствеността следва да се определят в съотношение 18 % ид. ч. (15/83) ид. ч. за държавата и 82 % (68/83) ид. ч. за ищеца. Разпоредбата на чл. 97 ЗС в случая е неприложима, тъй като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено между страните по делото, че държавата е собственик на 15 кв. м. от процесната сграда.

Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка обосноваността на извода на въззивния съд, че влязлото в сила решение по иска по чл. 440 ГПК касае и построените в имота сгради, както и за проверка правилността на извода на въззивния съд относно правилото, по което следва да се определят квотите в съсобствеността върху сградата, предмет на иска за делба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. на ОС - Варна.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на касатора А. К. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внасяне по сметка на ВКС на сумата 25, 56 евро (левова равностойност 50 лв.) държавна такса за разглеждане на касационната жалба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на това указание, касационното производство ще бъде прекратено.

След изтичане на предоставения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: