Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Г. Б. от София против решение на Софийския градски съд, постановено на 01. 06. 2004 г. по адм. дело № 1878 от 2001 година.

Наведените в касационната жалба оплаквания са за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от съда решение. Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да му допусне свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че е притежавал служебна бележка за ползване на имота, издадена му от поземлена комисия, която общинската администрация впоследствие изгубила.

Столичната община е възразила писмено срещу подадената жалба, като счита, че жалбоподателят, след като не е легитимен ползвател на някое от основанията, посочени в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е и в правото си да претендира закупуването на имота.

Представителката на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Според същата жалбоподателят не е представил надлежен документ за ползване на имота, за да бъде поставена под съмнение правилността на обжалваното решение.

За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд - ІV отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-46-148 от 21. 06. 2001 г. на кмета на СО - район "Панчарево", с която на същия е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 2002, кад. лист № Г-10-13-А, местност "Умни дол", землище "Лозен", район "Панчарево". Решението на съда е правилно.

По делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят не притежава документ по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да го легитимира като ползвател на процесния имот, поради което същият не разполага и с правото да изкупи имота.

При липсата на доказателства, че такъв документ е съществувал, но е бил изгубен или унищожен не по вина на жалбоподателя, съдът правилно е отказал...