Производството по чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС е образувано по касационна жалба на К. К. Н. и С. К. Н. и двамата от гр. В. Т., срещу решение № 648/13. 07. 2005 г., постановено по гр. дело № 794/2004 г. на Великотърновския районен съд.

С касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК, приложим във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че при изяснена фактическа обстановка за вида на процесните имоти и приетите без да са оспорени заключенията на вещото лице, изводите и констатациите на съда, че оценката и размера на дължимото обезщетение за процесните имоти следва да се определи съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени върху земеделски земи, са неправилни и незаконосъобразни, включително, че при невъзможност имотите да бъдат реално възстановени, следва да се обезщетят с равностойни земи от общинския поземлен фонд.

Ответникът – общинската служба земеделие и гори – В. Т. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение постановено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ Великотърновският районен съд е оставил без уважение, като неоснователна жалбата на К. Н. и С. Н. против решение № 192В/23. 10. 2002 г. на ОСЗГ гр. В. Т., с което на наследниците на К. К. Н. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в м. „Пишмана” и м. „Дюлгерите” в землището на...