Образувано е по касационна жалба от А. Ц. Б.,Й. Т. П.,В. Ц. М.,П. П. Б.,Т. В. Т.,Г. Т. Б.,С. С. С.,С. С. Б.,С. К. К.,Г. К. К.,К. А. Б.,Р. П. Т., всички от гр. С.,чрез процесуалния им представител адв. Б. Д. против решение на Софийски градски съд, постановено по адм. д.№517/2004г.
Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 218б б."в" от ГПК,приложима в съответствие с чл. 11 от ЗВАС. Двамата ответници не са взели становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.Счита, че не са налице твърдяните касационни основания, свързани с оплаквания за незаконни постройки и наличие на свободна от застрояване площ.Според него не е налице оснвание за отмяна на отчуждаването, тъй като е неприлжим чл. 2 от ЗВСВНОИ,при хипотезата на който попада конкретния случай, след като се касае до незастроен отчужден имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС от страни, участници в процеса и производството пред първоначалната инстанция и като такава е процесуално допустима.
По същество, при наведените касационни доводи Върховният административен съд взе предвид и установи следната фактическа обстановка :
Софийски окръжен съд е бил сезиран с първоначалната жалба на касаторите против заповед на кмета на Столична община, с която е отказано възстановяване на собствеността върху недвижим имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗС и др. с твърдение, че мероприятието, за което е било извършено отчуждаването не е изпълнено, а имотът е застроен с незаконна сграда.По искане на касаторите е била изслушана техническа експертиза, която е установила, че имотът е бил отчужден за нуждите на МНО,мероприятието по което не е било реализирано.В последствие с последваща запвед №РД50-09-373/08. 12. 1988г. е одобрен ЗРП за НПЗ"ИЗток",в района на който се намира процесния имот и същият е преотреден за резервен терен за ефективни производства и платен от "Булгарплод" за построяване на производствени сгради.
При оглед на място комисията по ЗОСОИ и в. лице са констатирали, че фактическо строителство, предвидено във втората, последваща заповед е започнало и завършено.Въз основа на това съдът е приел жалбата за неоснователна, тъй като според него след първоначалното отчуждаване, с първата заповед, имотът е станал държавна собственост и в нейните правомощия е било да се разпорежда с него.В този смисъл независимо, че първоначалното мероприятие не е реализирано, не е съществувала пречка да преотреди своя собствен имот за други нужди, което е и направено с последващата заповед, мероприятието по която е било реализирано.И след като това е така, независимо от наличието на незастроени площи, не са били налице условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ,още повече, че тези площи са били обслужващ асвалтова площадка.
Според касаторите изводите на съда са неправилни.От една страна първоначалното мероприятие, за което е извършено отчуждаването не е рализирано, от друга дори да се приеме, че е от значение последващото мероприятие след преотреждането, от него е останала свободна незастроена площ, за която не съществувала пречка да бъде възстановена.Позовава се на заключението на вещото лице, според което тази площ отговаряла на изискванията на чл. 19ал. 1 от ЗУТ.
Върховният аадминистративен съд не възприема възраженията на касаторите, тъй като са в противоречие с данните по делото и приложимия материален закон.
По делото е безспорно установено, че е отчужден незастроен недвижим имот за мероприятие, което не е реализирано.С факта на отчуждаването този имот е станал държавна собственост, извод, направен и от решаващия съд.Това означава, че държавата е била в правото си да се разпорежда с този имот, в това число да извърши преотреждане за друго мероприятие, след като нуждата от първоначалното е отпаднала.Това е направено преди влизането в сила на ЗВСВНОИ,поради което основателно е прието, че преценката за реализация на отчуждителното мерприятие се прави спрямо последващото. За същото са налице данни, че е реализирано, с факта на изградените върху него сгради.Доколко са законосъобразни е обстоятелство, което не подлежи на обсъждане в реституционното производство.От значение за случая е единствено факта налице ли е отпочнато строителство върху отчуждения незастроен имот, за да изследват условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ - хипотезата, при която попада конкретния случай. Налице са безспорни данни, че такова строителство е започнало и завършено. Обстоятелство, че е налице свободна незастроена площ, отговаряща на изискванията на чл. 19 ал. 1 от ЗУТ не е достатъчно оснвание да се приеме, че са налице условия за отмяна отчуждаването върху нея и възстановяване на собствеността.Това е така, защото не са налице условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ от една страна, според който единственото условие за отмяна е върху имота да не отпочнало фактическо строителство - факт, който в случая не е налице.От друга страна дори не може да се приме, че е налице незастроено или незасегнато от мероприятието место.Свободната площ, незастроена със сгради е асвалтова площадка, която независимо, че не е в добро състояние обслужва застроените сгради и е вид обслужващ терен. В тази насока решаващият съд е направил законосъобразни изводи, като е приел, че не са налице условията на чл. 2 от цитирания закон и основателно е отхвърлил жалбата. Решението му е законосъобразно, постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма.Изложени са аргументирани доводи в подкрепа на направените изовди, поради което е и обосновано.
Твърдяните касационни основания не се устанвяват и решението ще следва да се остави в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 40ал. 1 от ЗВАС,Върховният административен съд в състав на четвърто отделение - първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд, постановено на 13. 01. 2004г. по адм. д.№517/2004г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Г. М. Ц.С.