Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 50510 от 01. 12. 2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. И. Т. на решение № 173 от 10. 02. 2022 г. по гр. д.№ 793/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2698/12. 04. 2019г, постановено по гр. д.№ 12492/2016г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото му на собственост на основание реституция по чл. 2, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, върху 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор ****, находящ се на [улица], съответстващ на бивш парцел ****, кв.****, по плана на [населено място], местност „Ц.”, с адм. адрес: [населено място], [улица]. Решението е постановено с участието на трето лице Столична община като помагач на страната на ответника.

В касационната жалба се навеждат доводи за нищожност на решението, тъй като преди постановяването на решение № 173 от 10. 02. 2022 г. по гр. д.№ 793/2021 г. на САС, предмет на жалбата, по същото дело е обявено решение № 143 от 03. 02. 2022 г., но с друг състав при същия докладчик. Счита че докладчика е изразил становище в първото решение и постановяването на второ, в което е участвал същия докладчик е недопустимо и води до нищожност. Наведено е и оплакване за недопустимост на решението, тъй като съдът на стр. 7 от мотивите е започнал да обсъжда приложението на друг реституционен закон ЗВСНОНИ, след като до този момент преценява предпоставките на ЗВСОНИ. Това основание е наведено и поради постановяване на две решения с еднакъв резултат, но от различни съдебни състави. Твърди се и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила, свързани с отказ на съда да допусне повторна СТЕ и противоречие в мотивите към съдебното решение.

Ответникът по касация - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата и счита, че решението е съобразено с доказателствата и материалния закон.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато за проверка валидността на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК

По делото е постановено, пришито, подписано в писмена форма с параф, и обявено обжалваното решение № 173 от 10. 02. 2022 г. по гр. д.№ 793/2021 г. на САС от съдийски състав: председател - Д. К и членове - А. К и К. П /докладчик/. Това е състава, обявил приключване на съдебното дирене и дал ход на делото по същество в съдебното заседание на 18. 10. 2021 г. Това решение е връчено на страните. Освен това решение, по същото дело е обявено по-рано и решение № 143 от 03. 02. 2022 г., но от съдебен състав: председател – Е. П, К. П /докладчик/ и Д.М.Т е състава, който е участвал в откритото съдебно заседание за поправка на протокола от 18. 10. 2021 г. Решение № 143 от 03. 02. 2022 г. е приложено към касационната жалба само като разпечатка от електронната система /ЕИСС/ По електронна папка на делото в ЕИСС са обявени и двете решения.

Съгласно чл. 360а ЗСВ /в сила от 09. 08. 2016 г./ Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, като за целта тези органи използват внедрената от Висшия съдебен свет /ВСС/ електронна информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Чрез нея се води регистър на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставлява електронна база данни. /чл. 360и ЗСВ/ Тази обща уредба в ЗСВ е конкретизирано в ГПК чрез нормата на чл. 102а ГПК /в сила от 30. 06. 2021 г./, който въвежда изискване, съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон предвидено извършването им по друг начин. Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /чл. 102а, ал. 3 ГПК/. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

И при така посочените нови изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма са запазени нормативно установените императивни процесуални изисквания в ГПК за постановяване на решение по спора. То се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК, който взема решение след тайно съвещание – чл. 21, ал. 1 ГПК с мнозинство на гласовете на съдиите – чл. 21, ал. 5 ГПК. Решението, заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма - чл. 235, ал. 4 ГПК, подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това - чл. 236, ал. 3 ГПК. В доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. /мотивите към ТР № 1 от 10. 02. 2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, Решение № 154 от 29. 04. 1999 г. на ВКС по гр. д. № 91/98 г., 5-членен с-в, Решение № 642 от 21. 10. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2009 г., III г. о. Решение № 244 от 27. 12. 2010 г. на ВКС по т. д. № 52/2010 г., II т. о./. Нарушаването на тайната на съвещанието и постановяване на решение от състав, различен от участвалият в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото е особено тежко, съществено процесуално нарушение, тъй като е относимо към формиране и изразяване решаващата воля на съдебния състав на въззивната инстанция, поради което води до нищожността му.

В настоящия случай първоначално е обявено в ЕИСС и подписано с електронен подпис решение № 143 от 03. 02. 2022 г. от съдебен състав: председател – Е. П, К. П /докладчик/ и Д.М.Т е състава, който е участвал в откритото съдебно заседание, проведено на 13. 12. 2021 г. за поправка на протокола от 18. 10. 2021 г. /Решението е обявено с дата от откритото съдебно заседание 13. 12. 2021 г./ Делото не е обявено за решаване от този състав на САС. Така това решение, постановено, съгл. чл. 102а ГПК в електронна форма, която е приравнена на писмената форма, /чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, е нищожно, защото е постановено от ненадлежен състав в нарушение на чл. 236, ал. 1 ГПК.

По късно е обявено и обжалваното решение № 173 от 10. 02. 2022 г. по гр. д.№ 793/2021 г. на САС от съдийски състав с председател - Д. К и членове - А. К и К. П /докладчик/. Това е състава, обявил приключване на съдебното дирене и дал ход на делото по същество в съдебното заседание на 18. 10. 2021 г. /Тази дата от откритото съдебно заседание е посочена в решението/ Това решение е нищожно, защото е постановено след обявяване на първото решение, като при постановяване и на двете решения е участвал същия докладчик – съдия К.П.Т при постановяване на второто решение не е спазено изискването за тайната на съвещанието, което е нарушение на императивното изискване на чл. 21, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, и двете обявени решения по делото следва да се прогласят за нищожни. Поради това съдът не обсъжда доводите за недопустимост на решението поради произнасяне в част от мотивите по непредявено основание на претендираното право на собственост и за неправилност на решението. На основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 173 от 10. 02. 2022 г. и решение № 143 от 03. 02. 2022 г. и двете постановени по гр. д.№ 793/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: