ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 55

гр. София, 09.01.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 2390 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата Т. С. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

По реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

С постановено по реда на чл. 130 ГПК разпореждане от 15.09.2025 г. първоинстанционният съд, като е приел, че е предявен иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, е намерил същия за недопустим и е постановил връщане на исковата молба. Извода си за недопустимост е обосновал със съображенията, че с предявения иск се атакува издадено от съдебен изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот, спрямо което, в качеството му на властнически акт, разпоредбите на чл. 646, ал. 1 ТЗ не се прилагат, доколкото същите се отнасят само до извършени от самия длъжник частноправни сделки и действия с имуществени права и/или обекти.

Въззивният съд, като е споделил по реда на чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция, е прецизирал същите, като е приел, че с оглед изложените твърдения за продажба на имота за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник, квалификацията на иска би следвало да е по т. 1 на чл. 646, ал. 1 ТЗ, но доколкото всички хипотези по чл. 646, ал. 1 ТЗ се отнасят до действия на длъжника, разликата е без значение за крайния извод за недопустимост на иска.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по въпросите:

- въззивният съд има ли процесуално задължение да определи правната...