Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, които на практика пораждат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 442 ГПК по отношение на лицата, които искат да установят трудов стаж в Северна Добруджа и са изселени в България по силата на Крайовската спогодба.

2. Следва ли да се прилага чл. 442 ГПК по делата:

а) на преселниците от Северна Добруджа по силата на Крайовската спогодба, които са положили трудовия си стаж на територията на румънската държава, но само в Северна Добруджа;

б) на преселниците от Румъния, живели и положили трудовия си стаж не в пределите на Северна Добруджа, а в останалите райони на Румъния, като се има предвид, че преселването им в България не е било задължително по силата на Крайовската спогодба;

в) на местните граждани, които преди 01.10.1940 г. са живели в Южна Добруджа - Румъния, в ония населени места, които по силата на Крайовската спогодба се предадоха на България.

Върховният съд, за да се произнесе по поставените въпроси, взе предвид следното:

Искът за установяване на трудов стаж по чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж (*1) е обикновен установителен иск за установяване на факти с правно значение - чл. 97, ал. 3 ГПК; производството по този иск следва да се движи по общия съдопроизводствен ред при спазване на Указа за установяване на трудов стаж и инструкцията за приложението му, издадена от Министерството на правосъдието и Министерството на народното здраве и социалните грижи. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличността на интерес за воденето му. Съгласно чл. 85 ППЗП трудовият стаж на българските граждани, придобит в Съветския съюз и в народнодемократичните страни, се зачита. А съгласно чл. 86 от същия правилник зачита се за...