Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 348 от 09. 03. 2017 г., постановено по адм. дело № 1609/2016 г. от Административен съд Пловдив.

В касационната жалба, подадена от адв. В.С от АК – Пазарджик, в качеството му на пълномощник на ищеца Г.В от [населено място], се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, като на ищеца се присъди цялата, претендирана от него сума за обезщетяване на вредите – 36 000 лв., претърпени в резултат на отменено, като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт, Решение № 272 от 18. 10. 2011 г. на Комисията от една страна. От друга – се иска да се отмени решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на нищожност на Решение № 2-562 от 14. 10. 2015 г. на административния орган и въз основа на това съдът е отказал да му присъди обезщетение за понесените от този административен акт вреди в претендирания размер от 18 000 лева, ведно със законната лихва от 14. 10. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

Касационната жалба, подадена от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) е насочена срещу осъдителната част на решението, като пълномощникът му, в писмен отговор, писмени бележки и в откритото съдебно заседание, поддържа становище за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част или алтернативно – намаляване на размера на обезщетението, присъдено на Г.В.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери...