Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Г.К, в качеството му на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. С., срещу Решение № 187 от 25. 05. 2017 г. постановено по адм. дело № 68/2017 г. от Административен съд Смолян с доводи за неправилност и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна му.
Ответната страна – МБАЛ „Д-Р Б. Ш. АД – гр. С., чрез пълномощника адв. Ат. Василев, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Производството пред Административен съд Смолян е образувано по искова молба, подадена от МБАЛ „Д-Р Б. Ш. АД – гр. С., чрез пълномощника адв. Ат. Василев срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. С. (ответната страна е коригирана с допълнителна молба вх. № 710 от 21. 03. 2017 г., приложена на л. 15 от делото), с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360 лева, ведно със законните лихви върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 21/НП/121 от 29. 05. 2015 г., издадено от директора на РЗОК – Смолян в Районен съд Смолян по НАХД475/2015 г. и в Административен съд Смолян по КНАХД № 122/2015 г.
Съдът е уважил изцяло претенцията и е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати понесените от МБАЛ „Д-Р Б. Ш. АД – гр. С. разноски в размер на 360 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 21. 03. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 385 лева.
За да стигне до този правен резултат, административният съд, след като е установил наличието на комулативно изискуемите от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата е приел, че предявения пред него иск, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, е допустим, основателен и доказан и е постановил своя акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
1. Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице пасивна легитимация да отговаря по иска, тъй като е субект на публичното право, но е извън кръга на субектите, посочени в обща форма в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите.
Правния статут на НЗОК е определен в чл. 6, ал. 1 от ЗЗО който регламентира качеството й на юридическо лице със седалище София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, са посочени в чл. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен с Българския лекарски съюз за 2017 година отм. 01. 04. 2018 г.). Този нормативно определен правен статут, обем и вид на предмета на дейност характеризира НЗОК като държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения – РЗОК, са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК - съответно РЗОК - извършват административна дейност.
Ето защо макар и НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Затова по закон НЗОК извършва административна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, от особен вид, чиято характеристика е изчерпателно уредена в специалната правна уредба по ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ.
2. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки прави иска неоснователен.
Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 343 от 27. 10. 2015 г. по НАХД № 4752014 г. по описа на Районен съд Смолян и Решение № 132 от 07. 01. 2016 г. по КНАХД № 122/2015 г. по описа на Административен съд Смолян е отменен изцяло оспорения акт – наказателното постановление, като незаконосъобразен. С. То Решение № 1 от 15. 03. 2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. Доказано е наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Правната защита на ищцовото дружество, както пред РС – Смолян, така и пред АС – Смолян е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт - пълномощно от 03. 06. 2015 г. Пред посочените съдилища са представени и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие, фактура № 409 от 05. 06. 2015 г., съгласно които сумата от 360 лв. по договор за правна помощ № 1863 от 03. 06. 2015 г. е била заплатена от д-р М.Д по сметка на А.В, като в сумата е включено и ДДС. Този начин на лащане изрично е уговорен в договора и е изпълнен. Изводът е, че в съдебните производства е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд.
При тези съображения предявеният иск правилно е преценен за основателен и доказан.
3. Неотносимо към същността на правния спор е и възражението на касатора, че изплащането на обезщетения, представляващи разноски в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления ще се отрази негативно на бюджета на НЗОК. Всяка административно-контролна дейност на органите, натоварени с такива функции, следва да бъде осъществявана законосъобразно. Процесуалният представител на ВАП основателно сочи, че неизвършването й в съответствие с правната регламентация води до възможност за ангажиране на безвиновната имуществена отговорност и бюджета на органа не може да бъде рамка за това.
Претенции за разноски в настоящото производство страните не са направили и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187 от 25. 05. 2017 г. постановено по адм. дело № 68/2017 г. от Административен съд Смолян. Решението не подлежи на обжалване.