Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски"-О. В срещу решение № 1745/16. 10. 2017 г. по адм. д. № 2803/2016 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-И.Н чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Ответниците Т. Фитън, М. Фитън, Л. Роу, А.Н, Л. Порес, М. Порес, О.Ш, Л. Шоазо, Р. Грау, Ж. Рейбобоулд, И.П, Т.О, В.О, О. Коваль, И.С, Е.Б, А.Б, Л.С, А.Цй, Д. Върнан, Р. Върнан, Р. Дуез, Е. Одело, М. Готард, К. Готард, Т.Г и М.Д и БУЛТРЕКС" ЕООД не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И.Н срещу заповед №452/19. 08. 2016г. на кмета на район Приморски при О. В, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ са забранени достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: "Вилна сграда с идентификатор №10135. 2515. 3494. 1 по КК на гр. В., находящ се на административен адрес: гр. В. в ПИ с идентификационен номер 10135. 2515. 3494 по КК на гр. В., собственост на лица в режим на етажна собственост. Наредено е в 3-дневен срок да бъде уведомено „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД да прекъсне захранването на електрическа енергия на строежа, а ВиК ЕООД - Варна да прекъсне водоснабдяването на строежа. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта, относим към всички етажни собственици, описани конкретно в заповедта.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резулат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е съобщена на жалбоподателя в качеството му на управител на етажната собственост по реда пар. 4 ал. 3 от ДР на ЗУТ, на 29. 09. 2016г., както е вписано в обжалвания акт. Заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че същата е следвало да бъде съобщена на всички собственици в обекта, тъй като ответникът не е изяснил релевантния към законосъобразността на проведено общо събрание от собствениците в етажната собственост и оттам за представителните права на И.Н факт, а именно качеството му на управител на етажната собственост. В противен случай не може законосъобразно да се подходи към обявяване по реда на пар. 4, ал. 3 изричениепърво от ДР на ЗУТ, а актът следва да бъде съобщен по реда на пар. 4, ал. 3 във връзка с ал. 2, изричениевторо и трето. Съдът е анализирал представените протоколи от проведени Общи събрания на етажните собственици и е извел извода, че липсата на кворум на тези общи събрания сочи на нарушение на регламентираната процедура по вземане на решение за избор на управител, чието проявление като правна последица е невъзникване на представителни права.

Извън тези аргументи съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК.Пципът на съразмерност не е спазен, тъй като е установено, че не е изградена канализация в района на ситуиране на сградата. При това положение за собствениците в сградата е обективно невъзможно да извършат строително-монтажни работи така, че да осъществят предпоставките, необходими за снабдяване с разрешение за експлоатация.

Така постановеното решение е необосновано и материалнонезаконосъобразно:

На първо място, в това производство не може да се отричат представителни права на управител на етажната собственост чрез контрол и проверка на кворум на проведени общи събрания. Приетите от общото събрание решения следва да бъдат зачетени, докато не са бъдат отменени съгласно чл. 40 от ЗУЕС. В този смисъл направеният избор на управител следва да бъде зачетен, поради което е налице редовно съобщаването на оспорения акт по избрания от административния орган ред. Освен това е изготвено е съобщение №20/17. 05. 2016г. до всички собственици в сградата. Същото е залепено на обекта и на таблото за съобщения в сградата на район „Приморски“ –О. В на 17. 05. 2016г. и е удостоверено със служебна бележка №17/17. 05. 2016г. чрез подписалите го двама служители при административния орган, като е съставен и констативен протокол за това. Така са изпълнени изискванията на пар. 4, ал. 2 ДРЗУТ. Освен това, дори актът да е съобщен редовно само на жалбоподателя, то това не влияе на процесуалната законосъобразност на оспорения акт, тъй като всеки от собствениците има самостоятелно право на жалба, което може да упражни. На последно място, всички етажни собственици са конституирани като заинтересовани страни, с което са уведомени за съдържанието на оспорената заповед и са могли в пълна степен да защитят своите права и законни интереси в съдебния процес. П. изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила.

Решаващият съд е приел материална законосъобразност на оспорения административен акт, който извод се споделя от настоящата инстанция:

Хипотезисът на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия се ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. В разглеждания аспект настоящият съдебен състав намира за изхода на спора по настоящето дело за ирелевантен факта, че не е изградена канализация в района на ситуиране на сградата. В приложеното по делото разрешение за строеж изрично е посочено, че регистрацията на сградата следва да се извърши след включване на битовите и отпадъчни води в канализационната мрежа, поради което собствениците са задължени да спазват условията на строителното разрешение. В този смисъл не е налице нарушение на принципа на съразмерност, тъй като условието за свързване в канализационна мрежа им е било известно.

Предвид изложеното оспореният административен акт е валиден и материално и процесуално законосъобразен. Обжалваното решение за отмяната му е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1745/16. 10. 2017 г. по адм. д. № 2803/2016 г. на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н срещу заповед №452/19. 08. 2016г. на кмета на район Приморски при О. В. Решението е окончателно.