Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от М.Б от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Ив. Юруков и от министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез юрк. Х.Р, против решение № 1001/24. 01. 2018г.,постановено по адм. д. № 8283/2016г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отменен мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искане вх. № 94-00-106 от 21. 01. 1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ, предявено от Е.Ф,М.Б, Ф.Б, Д.Б А.-М. - Бугарчева, В.Б и В.-Е.Б и вместо него е признато право на обезщетение на М.Б, В.Б, В.-Е.Б, Л.Ф, П.Б, Г.Г, Д.Г и Т.Т право на обезщетение с компенсаторни записи по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) за одържавено по ЗНЧИМП имущество от наследодателите им - съдружници в Събирателно дружество "Г.Д.Б и синове" гр. С. и представляващо бивша мелница в гр. С., ул. "Ильо войвода" № 2, съобразно наследствените им части, което да се определи за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие към 23. 12. 1947г., намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.

В първата касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК в частта, в която е присъдено обезщетение на наследниците на И.Ф с твърдения, че те нямали право на обезщетение, предвид направеното в полза на М.Б завещание от 22. 08. 2002г.,»отдавна известно и неоспорено» от Г.Г, Д.Г и Л.Ф.К иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде признато правото на М.Б и на завещаните й от И.Ф части, а наследниците по закон на И.Ф да бъдат изключени от правото на обезщетение. Претендира присъждане на разноски по делото .В откритото съдебно заседание на ВАС, чрез процесуалния си представител адв.. Ю и в писмени бележки поддържа своята и оспорва втората жалба.

В касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите са релевирани доводи, обосноваващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че липсвали доказателства за правоприемство между национализираното СД „Г.Д.Б и синове“ гр. С. и ДИП „Н.Й.В“,както и такива между ДИП„Н.Й.В“ и „Стара мелница“ ЕООД,а наличните са приети «сляпо»,поради което претенцията за обезщетение е следвало да се приеме за неоснователна, освен че съдът неправилно посочил дяловете на П.Б,с което затруднил изпълнението на решението.По тези съображения иска пълна отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на мълчаливия отказ.В отритото съдебно заседание на ВАС, чрез процесуалния си представител юрк. Х.Р и в писмени бележки поддържа своята и оспорва първата жалба.

Ответниците:В.Б, В. - Е.Б, П.Б и Т.Т, не изпращат процесуален представител, нито становище.

Ответниците: Л.Ф, Г.Г и Д.Г, представлявани от адвокат С.Ч, и по съображения, изложени в отговор по касационните жалби, ги оспорват като неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.Намира, че в случая правилно решаващият състав е приложил материалния закон, след като е обсъдил доказателствата по делото и се е произнесъл по възраженията на страните. С оглед чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, че имат право на обезщетяване собствениците и правоприемниците на собственици на имоти одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени при спазване на действащото законодателство строежи или др. промени, които не позволяват тяхното реално връщане, счита, че съдът е изследвал кръга на наследниците на собствениците, което е условие за уважаване на искането за обезщетяване по този ред и правилно е определил лицата, които имат правото на обезщетяване. Намира, че съдът основателно е приел наследниците по закон на И.Ф да бъдат обезщетени, респ. за неоснователно възражението на М.Б, че е следвало да съобрази представеното от нея завещание на починалия И.Ф, с довод, че изключва наследниците му по закон в нейна полза, по аргумент от чл. 14, ал. 2 от ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО), вр. с чл. 29 от него, и с оглед чл. 19, ал. 1 от ЗН,че заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Допълва съображенията като сочи, че доказателствата по делото установяват, че завещаното на Бугарчева имущество, а именно идеални части от мелница, към момента на откриване на наследството не е фигурирало в патримониума на наследодателя, тъй като реституционната процедура не е завършила и правото на собственост не е определена, освен че не може по безспорен начин да бъде установена идентичност между имотите, предмет на настоящото производство и тези - предмет на завещанието.По отношение на подадената от министъра на земеделието, храните и горите касационна жалба счита, че правилно съдът е определил правоприемство между „Държавна мелница 23 декември“, дружеството„Н.Й.В“, Стара мелница-София, мелничен цех „Н.Й.В“, поделение на Мелничен комбинат-София и „Стара мелница „ООД, въз основа на събраните по делото доказателства. Счита за неоснователно и възражението, че съдът неправилно посочил дяловете на П.Б,тъй като в мотивите на решението съдът правилно е определил действителната квота на Бугарчев в съсобствеността.Намира, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон или необоснованост, поради което решението е правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, с оглед на което процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

Делото за втори път е на разглеждане пред петчленен състав на Върховния административен съд, тъй като с предходно решение № 8589 /11. 07. 2016 г. по адм. д. № 4040/2016 г. на друг петчленен състав на ВАС е отменено решение № 5215/15. 04. 2014г. по адм. д. № 2547/1998г г. на тричленен състав на ВАС, ІІІ отделение, като с последното решение е бил отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /сега министър на земеделието и храните/ да се произнесе по искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ с вх.№94-00-106 от 21. 01. 1998г. и е признато право на обезщетение на М.Б, Г.Г-Видуа, Д.Г, Л.Ф, В.Б, Е.Б, П.Б и Т.Т, с компенсаторни записи по реда на чл. 2, ал. 1,т. 3 ЗОСОИ за одържавено по ЗНЧИМП имущество на наследодателите им като съдружници в СД „Г.Д.Б и синове“ при условията на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд с указания за излагане на мотиви по относимите по делото доказателства във връзка с вида и обема на одържавеното имущество и по възраженията, направени от жалбоподателите и ответника, след съдействие на страните за изясняване на спора и правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса-с оглед необходимостта от събиране на доказателства за неизяснените релевантни за спора факти и обстоятелства.

При новото разглеждане на делото от друг състав е постановено обжалваното решение пред настоящия съд на касационната инстанция, С него, в изпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВАС, петчленен състав е прието, че с молба вх. № 94-00-106 от 21. 01. 1998г. Е.Ф, М.Б (наследници на П. (Т./е) Бугарчев); Ф.Б, Д.Б и наследниците на К.Б - А.-М. - Бугарчева, В.Б и В.-Е.Б, отправена до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, са поискали - като собственици и наследници на собственици, да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавеното, по реда на ЗНЧИМП недвижимо и движимо имущество - бивша собственост на Събирателно дружество "Г.Д.Б и синове", в съответните идеални части, съобразно наследствените им квоти, описано както следва: - 524 кв. м дворно място, представляващо разликата между одържавеното място с площ от 3464 кв. м по нарочен баланс и възстановената собственост от 2950 кв. м; сгради : - склад за брашно, масивен, със застроена площ от 220 кв. м на 1 етаж (разрушен); склад за брашно, масивен, със застроена площ от 116. 55 кв. м на 1 етаж (разрушен); склад за брашно, масивен, на 1 етаж със застроена площ от 152 кв. м (разрушен); гараж, масивен, на 1 етаж, със застроена площ от 80 кв. м (разрушен); масивна сграда за канцелария, на 1 етаж, застроена на площ от 50. 39 кв. м; движимо имущество, машини, инсталации, превозни средства, оборотно имущество, одържавени стоки, по нарочения баланс от 2. 12. 1947 г., като към това искане са приложени: нарочен баланс, съставен на 23. 12. 1947 г., нотариални актове ; акт за държавна собственост № 2294 (2113) от 25. 09. 1952 г. Съдът установил, че на заявената претенция за обезщетяване по реда на ЗОСОИ - с компенсаторни записи, подадена в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ и адресирана до компетентния административен орган – министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, който упражнява правата на държавата в търговското дружество „Стара мелница“ ЕООД, в активите на което са били включени имуществата по този закон по правоприемство от ДИП„Н.Й.В”,административният орган не отговорил .

При съобразяване с указанието на петчленния състав на ВАС, дадени в отменителното решение, да отдели спорното от безспорното, съдът указал на оспорващите и последните-с молба от 19. 10. 2016 г., уточнили претенцията си, а именно - да им се признае право на обезщетение с компенсаторни записи по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ за одържавеното по реда на ЗНЧИМП, и невъзстановено реално имущество, на наследодателите им – съдружници в СД „Г.Д.Б и синове“ по реда на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, а именно за: част от незастроено дворно място от 524 кв. м, оценено по нарочния баланс от 23. 12. 1947 г.; склад за брашно, масивен на един етаж, застроен на площ от 220 кв. м; склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 116. 55 кв. м; склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 152 кв. м; гараж, масивен, на един етаж, застроен на площ от 80 кв. м; масивна сграда за канцелария, на един етаж, застроена на площ от 50. 39 кв. м; жилищна сграда, масивна, на един етаж с две стаи и антре, застроена на площ от 37. 20 кв. м; движими вещи (машини, уреди и инструменти, мебели и обзавеждане, превозни средства, оборотно имущество и стоки, вкл. един ж. п. коловоз), описани в нарочния баланс.

При така очертания предмет на спора и с оглед установяване на принудително отнетия имот по закони и начини, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, съдът съобразил, че събирателно дружество „Г.Д.Б и синове“ е образувано през 1928г. от Г.Д.Б и синовете му Д. (К.) и Т. (П.) Георгиев, като след смъртта на бащата през 1928 г. в дружеството влизат съпругата му Е.Б, действаща за себе си и като законна представителка на непълнолетните си деца – Д., Ф., К. и Б. и синът И.Б, който впоследствие, с определение на съда от 22. 08. 1929 г., го напуснал и неговите дялове са преминали към останалите членове на дружеството, а съгласно дружествения договор, съдружниците имат равни дялове: Е.Б – 5/15; Д.Б – 5/15 и Т.Б – 5/15. Взел предвид и че съгласно уговореното с протоколи от 01. 04. 1935 г. и от 10. 01. 1943 г., дялове са получили навършилите пълнолетие деца и разпределението преди национализацията е съгласно протокола, съставен на 10. 01. 1943, а именно:Д.Б – 5/15; Т./е Бугарчев – 5/15; Е.Б – 1/15; Б.Б – 1/15; К.Б – 1/15; Д.Б – 1/15 и Ф.Б – 1/15. Отчел факта, че с определение № 3186 от 11. 11. 1948 г. на Софийски областен съд, на основание чл. 1 и чл. 2 ЗНЧИМП и § 46 от ППЗНЧИМП е наредено да се впише в ТР и публикува в ДВ, че СД „Г.Д.Б и синове“ е национализирано, преминало е в собственост на държавата и обособено като държавно стопанско предприятие под наименованието „Държавна мелница 23 декември“, а на 23. 12. 1947 г. е съставен нарочен баланс на активите и пасивите на дружеството, в който са отразени: земя – дворно място застроено и незастроено от 3464 кв. м; сгради – фабрична сграда, масивна ж. б. рамова конструкция на 5 етажа без покрив - изгорял, застроена на площ от 351 кв. м; ж. б. силоз за жито на 5 етажа с изгорял покрив на 51. 5 кв. м; ж. б. склад за брашна на 5 етажа, застроен на 221. 62 кв. м; жилищна сграда, масивна на 1 етаж с 2 стаи и антре, застроена на 37. 20 кв. м; масивна сграда за канцелария на 1 етаж, застроена на 50. 38 кв. м. Отразено е също, че описаното имущество на бившето дружество „Г.Д.Б и синове“ – валцова мелница, се намира на ул. „Ильо войвода“ № 2 в кв. "Х. Д" гр. С., а към 21. 09. 1951 г. е национализирана под наименованието „Н.Й.В“,като актът за държавна собственост - за одържавеното имущество на събирателното дружество - мелница на 5 етажа със застроена площ от 1. 176. 58 кв. м и незастроени 5522 кв. м, е съставен на 25. 09. 1952 г., и в него, като ползвател е посочено ДИП „Н.Й.В“ .

Взел предвид и писмените доказателства, представени от процесуалния представител на министъра на земеделието и храните, установяващи, че търговското дружество „Стара мелница“ ЕООД е държавно предприятие и е образувано на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОбП вр. чл. 3 от Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25. 04. 1994 г., и е поело активите и пасивите на Стара мелница София, вкл. „.. силоз Х. Д, ул.„Ильо войвода“ №2 и съответната част от активите и пасивите на „Зърно“ ЕООД–София, съгласно двустранно подписан разделителен протокол и баланс към 30. 06. 1994г.От посоченото в пазарната оценка при ликвидацията на дружеството приел за безспорно установено, че Стара мелница – София, ул. „Ильо войвода“ № 2 съществува от 1947 г. „… когато въз основа на ЗНЧИМП на база на съществуващите частни предприятия „Г.Д.Б и синове“ (мелничарска дейност), „Фаянс“ и „Гранатоид“ е създадено държавно мелничарско предприятие, а след 1990г. с преобразуване на предприятията по ТЗ, дружеството става мелничен цех „Н.Й.В“, поделение на „Мелничен комбинат“ – София. Съобразил и заповед № 156 от 14. 07. 1994 г. на Министерство на земеделието, издадена на основание ПМС № 132/14. 07. 1994г., че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност „Стара мелница“ ЕООД.“ и с решение № 35 от 04. 01. 2010 г. по ТД № 28/2007 г. по описа на СГС „Стара мелница“ ЕООД – гр. С. е обявено в несъстоятелност с решение то 28. 02. 2008 г. и заличено от ТР съгласно удостоверение изх. № 20161116154133 от 16. 11. 2016 г. Констатирал и, че със Заповед на кмета на София № РД-57-929 от 06. 07. 1994 г., допълнена със Заповед № РД-57-31 от 13. 01. 1995 г., е разпоредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост и да се предаде на собствениците и на наследниците на собствениците владението върху недвижими имоти, стопанисвани от „Стара мелница“ ЕООД, собствеността на които им е била възстановена по силата на закона – ЗВСОНИ от 24. 02. 1992 г., а именно: незастроено дворно място с площ от около 2950 кв. м, съставляващо имот пл. № 859-а, кв. 9 по плана на гр. С., НПЗ „Х. Димитър-Малашевци“; масивна мелнична сграда на 5 етажа, застроена на площ от 357. 11 кв. м; стоманобетонен силоз на 5 етажа, застроен на площ от 51. 50 кв. м; масивен склад за брашно на 5 етажа, застроен на площ от 221. 62 кв. м; едноетажна жилищна сграда (къща), застроена на площ от 37. 20 кв. м на ул. "Ильо войвода" № 2 че със Заповед № РД-57-168 от 12. 08. 1997 г., областният управител на област С. е наредил да се отпише от актовите книги акта за държавна собственост № 000294 от 04. 08. 1997 г. за следните недвижими имоти: част от склад за брашно – едноетажен - 220 кв. м; част от склад за брашно – едноетажен, 116. 55 кв. м и масивна сграда за канцелария, едноетажна – 30, 38 кв. м и владението да се предаде на наследниците на собствениците на СД „Г.Д.Б и синове“ с протокол-опис, а със Заповед № РД-15-397 от 04. 11. 1997 г. на областния управител е определена дата за предаване на владението върху посочените имоти - 10. 11. 1997 г., на която да се състави протокол-опис, какъвто по делото не е представен.Взел предвид и че, със Заповед № РД-46-45 от 02. 04. 1998 г. и коригиращата я Заповед № РД-46-317 от 03. 04. 1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, е наредено да се предаде владението на приетото за безусловно установено и подлежащо на възстановяване имущество на наследници на собствениците от СД „Г.Д.Б и синове“, представляващо склад за мливни продукти и незастроено дворно място с площ от 2950 кв. м, съставляващо имот пл. № 859а, кв. 9 по плана на гр. С., както и че съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 3970/2000г. на СГС., в сила от 09. 11. 2012г.,на наследниците на собствениците на събирателното дружество е признато право на собственост и е разпоредено „Стара мелница“ ЕООД да им предаде владението само върху масивна мелнична сграда на 5 етажа и стоманобетонен силоз на 5 етажа в кв. 1140 по рег. план на НПЗ „Х.Димитър – Малашевци 2“, но доказателства, че разпорежданията на кмета, областния управител и министъра описаното имущество да бъде възстановено по силата на реституционния закон, не са представени. На последно място съобразил и решение от 08. 08. 2011г., постановено по гр. дело № 3970/2000г., в сила от 09. 11. 2012, постановено по иск по чл. 108 ЗС на собствениците и наследниците на собственици за възстановеното им, по силата на реституционния закон – чл. 2 ЗВСОНИ имущество, с което на наследниците на собствениците на събирателното дружество е признато право на собственост и е разпоредено „Стара мелница“ ЕООД да им предаде владението върху масивна мелнична сграда на 5 етажа със застроена площ от 370. 62 кв. м (по заключението на вещото лице поделото, или 357. 11 кв. м по претенцията на ищците) и стоманобетонен силоз на 5 етажа със застроена площ от 68. 13 кв. м (по заключението на вещото лице, или 51. 50 кв. м по претенцията на ищците) в кв. 1140 по рег. план на НПЗ „Х.Димитър – Малашевци 2 ч“, стар № 859а.

По въпроса за кръга от лицата по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ установил, с оглед приложените по делото удостоверения за наследници, че към момента на предявяване на претенцията за обезщетяване по реда на реституционния закон – 21. 01. 1998г., от седемте деца - наследници на Е.Б (и съпруга й Г.Б – поч. 1928 г.), са били живи Ф.Б (поч. 2000 г. и оставил като наследник П.Б – син) и Д.Т (поч. 2004г. и оставила като наследник Т.Т–син, и към този относим момент/21. 01. 1998 г./, от наследниците на П. (Т.) Бугарчев с дял от 35 % в СД „Г.Д.Б и синове“ към момента на национализацията – починал 1986 г. - са били живи дъщерите му: М.Б, М.Б и Е.Ф, която е починала на 16. 07. 2002г. и оставила цялото си имущество на своя съпруг И.Ф - съгласно саморъчно завещание /приложено на л. 253 от адм. д. № 2547/1998г./,обявено от съдия по вписванията и прието от И.Ф,който е починал на 03. 11. 2008г.,без деца и завещал имуществото, за което е предявена настоящата претенция по реституция, на М.Б, а негови наследници по чл. 8, ал. 4 и чл. 10, ал. 2 от ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО) са децата на починалата преди него сестра - Г.Г и Д.Г, както и синът на починалия преди него брат - Л.Ф .Канстатирал и че наследници на К.Б – поч. 1987г., са А.-М.Б и децата им В.Б и В.-Е.Б,като наследниците на Д. (К.) Бугарчев – поч. 1981 г., не са подали заявление до административния орган за признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ,а по отношение на М.Б има влязъл в сила съдебен акт – решение по адм. д № 8048/2001 г. по описа на ВАС, ІІІ отд.

С оглед горното и като съобразил нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, приел наличие на двете законови условия за уважаване на искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, с компенсаторни записи:

Първото-заявителите да са собственици или правоприемници на собствениците, защото правоимащи в случая са: М.Б (по отношение на М.Б има влязъл в сила съдебен акт), В.Б, В.-Е.Б, Л.Ф, П.Б, Г.Г, Д.Г и Т.Т, съобразно наследствената им квота.

Второто - налице е принудително отнемане на имот по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ,в случая имуществото на СД „Г.Д.Б и синове“, описано в нарочния баланс, съставен на 23. 12. 1947 г., е било одържавено по реда на ЗНЧИМП и е било включено в активите на държавно предприятие, впоследствие ЕООД, заличено от Търговския регистър и несъществуващо към момента, поради което не може да им бъде възстановено реално.

Така обосновал решаващ извод за основателност на искането за обезщетяване по реда на ЗОСОИ - с компенсаторни записи, подадено в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ и адресирано до компетентния административен орган – министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, упражняващ правата на държавата в търговското дружество „Стара мелница“ ЕООД, в активите на което са били включени имуществата по този закон по правоприемство от ДИП„Н.Й.В“, с оглед на което отменил неговия мълчалив отказ и признал право на обезщетение с компенсаторни записи по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) за одържавено по ЗНЧИМП имущество от наследодателите им - съдружници в Събирателно дружество "Г.Д.Б и синове" гр. С. и представляващо бивша мелница в гр. С., ул. "Ильо войвода" № 2, съобразно наследствените им части, което да се определи за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие към 23. 12. 1947 г., намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.

Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ)/ЗОСОИ/, собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ), но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право имат право на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1.

Обоснован е изводът на съда, че е налице първото условие за уважаване на искането за обезщетяване по този ред, тъй като безспорно е установено, че заявителите са собственици или правоприемници на собствениците, предвид представените по делото доказателства, установяващи кръга на правоимащите лица: М.Б (по отношение на М.Б има влязъл в сила съдебен акт), В.Б, В.-Е.Б, Л.Ф, П.Б, Г.Г, Д.Г и Т.Т, съобразно наследствената им квота.

Идентичен извод се налага и по отношение на второто условие –налице е принудително отнемане на имот по закони и начини, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ,в случая имуществото на СД „Г.Д.Б и синове“, описано в нарочния баланс, съставен на 23. 12. 1947 г., е било одържавено по реда на ЗНЧИМП и е било включено в активите на държавно предприятие, впоследствие ЕООД, заличено от Търговския регистър и несъществуващо към момента, т. е не може да им бъде възстановено реално.

Съобразена е и разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ,съгласно която лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилник за приложение на Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.В случая нарочен баланс, съставен по описания ред, е представен по преписката и в него е включено и оценено претендираното имущество, като претенцията не засяга реално възстановеното имущество, т.е. необезщетено е останало незастроено дворно място от 524 кв. м; сгради - склад за брашно, масивен на един етаж, застроен на площ от 220 кв. м; - склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 116. 55 кв. м; - склад за брашно, масивен, на един етаж, застроен на площ от 152 кв. м; - гараж, масивен, на един етаж, застроен на площ от 80 кв. м; - масивна сграда за канцелария, на един етаж, застроена на площ от 50. 39 кв. м; - жилищна сграда, масивна, на един етаж с две стаи и антре, застроена на площ от 37. 20 кв. м; както и движими вещи - машини, уреди и инструменти, мебели и обзавеждане, превозни средства, оборотно имущество и стоки, подробно описани в баланса.

С оглед горното е законосъобразен изводът на решаващия тричленен съдебен състав на ВАС, че по отношение на това имущество се дължи обезщетение, а с непроизнасянето си по заявлението вх. № 94-00-106 от 21. 01. 1998 г. в срока по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ, административният орган е формирал мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и като такъв е следвало да се отмени, а на правоимащите – да се признае право на обезщетение.Като е приел това, съдът не е допуснал нарушение.

По възражението в касационната жалба на М.Б,за незачетена воля на поч.И.Ф,обективирана в процесното, неоспорено при това негово завещание от 22. 08. 2002г., т. е, за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е присъдено обезщетение на законните наследници на И.Ф - Г.Г, Д.Г и Л.Ф, и че последните е следвало да бъдат изключени от правоимащите лица, съдът намира за неоснователно.Този извод се налага от чл. 90а от ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО) (ДВ, бр. 60/24. 07. 1992 г.), съгласно който завещание и продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяване на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. С решение № 4 от 27. 02. 1996 г. на Конституционния съд по к. д. № 32/1995 г. частично е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а от ЗН, но само по отношение на земеделските земи. В останалата част по отношение на другите имоти разпоредбата на чл. 90а от ЗН е действаща.

В случая завещанието в полза на касаторката не поражда действие относно процесния имот, тъй като към момента на откриване на наследството на завещателя завещаният имот не е бил в неговия патримониум, а все още е бил държавна собственост. В случая завещанието, на което се позовава тя, е съставено на 22. 08. 2002г.,т. е. след одържавяване на имота, а собствеността върху същия не е била възстановена към момента на смъртта на наследодателя-01. 11. 2008г., който е и моментът на откриване на наследството, следователно завещанието няма действие по отношение на този имот, т. е. собствеността не се възстановява в полза на касаторката, която е правоприемник по завещание, именно поради ограничителната разпоредба на чл. 90а ЗН. По отношение на този имот, за процесните части, тя няма качества на правоприемник на отчуждения собственик-за тези части и не може да получи обезщетение по реда на ЗОСОИ за същия имот, а въпросът, че то не било оспорено, е ирелевантен за настоящия процес .В този смисъл е непротиворечивата практика на ВАС–така напр. в решение № 11618 от 23. 11. 2006 г. по адм. д. № 5632/2006 г., решение № 11267 от 05. 12. 2003 г. по адм. д. № 5997/2003 г., решение № 4298 от 07. 05. 2002 г. по адм. д. № 9093/2001 г.,всички на III отд. на ВАС.

Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в тази част.

Възражението в касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите, че липсвали доказателства за правоприемство между национализираното СД „Г.Д.Б и синове“ гр. С. и ДИП „Н.Й.В“, както и такива между ДИП„Н.Й.В“ и „Стара мелница“ ЕООД /а наличните са приети «сляпо»/,съдът намира за неоснователно, предвид доказаното правоприемство между „Държавна мелница 23 декември“,дружество „Н.Й.В“, Стара мелница-София, мелничен цех „Н.Й.В“, поделение на Мелничен комбинат-София и „Стара мелница „ООД, и с оглед обоснования анализ на заповед на кмета на София № РД-57-929 от 06. 07. 1994 г. (л. 184 от делото), допълнена със Заповед № РД-57-31 от 13. 01. 1995 г. (л. 185 от делото. )

Твърдението, че съдът неправилно посочил дяловете на П.Б /на едно място 5/15, на друго 35%/,с което „затруднил изпълнението на решението” е също неоснователно, предвид факта, че в диспозитива е посочено това да се осъществи съобразно наследствените части на правоимащите лица, а в случая те са посочени съобразно непосредствено обсъждания в мотивите документ.

Не са налице сочените и от този касатор отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

С оглед изложеното по-горе настоящият петчленен състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му поради което то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на касационното обжалване и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на първия касатор за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането за разноски за процесуално представителство за настоящата инстанция на ответниците по касация Л.Ф, Г.Г и Д.Г, представлявани от адвокат Ст.Черкезова, заявено в писмения им отговор/л. 18 от делото/ е основателно, но недоказано-по делото не е представен документ за заплатено адв. в.ие, поради което и то следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1001/24. 01. 2018 г, постановено по адм. д. № 8283/2016г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение.

О. Б. У. искането на М.Б, подадена чрез процесуалния представител адв. Ив. Юруков, за разноски по делото.

О. Б. У. искането на Л.Ф, Г.Г и Д.Г, представлявани от адвокат Ст.Черкезова, за разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.