Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат В.А – пълномощник на В.В от [населено място], против решение № 455 от 28. 02. 2018 г., постановено по адм. д. № 1335/2017 г. г. от Административен съд-Пловдив. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против акт на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) - Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за налагане на финансови корекции по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 13/112/03335 от 14. 10. 2009 г., обективиран в нотариална покана с изх. № 01-163-6500/185 от 6. 03. 2015 г. Със същото решение касторът в настоящото производство е осъден да заплати на ОДЗ-Пловдив при ДФЗ направените разноски.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Наведени са доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост на решението. Предвид обстоятелството, че настоящото касационна производство е второ, касаторът моли, решението да се отмени и постанови друго, с което спорът се реши по същество, при спазване на разпоредбите на чл. 227 АПК. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответната страна по касация-директорът на ОДЗ-Пловдив при ДФЗ, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактите по спора, които е подвел към хипотезите на приложимото материално право, а именно чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и относно посочените текстове от сключения договор. Освен това прокурорът счита, че в хода на развилото се съдебно оспорване безспорно е било установено, че върху ползваните от касатора парцели не е било създадено и отглеждано трайно лешниково насаждение с обема и параметрите, така както са поставените цели в Бизнес-плана и поетите ангажименти по договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП). Не е било изпълнено условието за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум от 3 икономически единици, респективно – 5 иконом. единици, за договорения период на финансиране, поради което не е била обезпечена основната цел на мярката. Прокурорът излага аргументирано становище за липсата на касационни основания за отмяна на съдебното решение.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Решението, предмет на настоящата касационна проверка е второ, постановено по реда на чл. 226 АПК. С решение № 767 от 18. 04. 2016 г., постановено по адм. д. № 876/2015 г. Административният съд –Пловдив е отменил нотариалната покана на директора на ОДЗ-Пловдив при ДФЗ. Това решение е отменено с решение 5898 от 11. 05. 2017 г., постановено по адм. д. № 6516/2016 г. на Върховния административен съд. В изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция Административният съд-Пловдив е приел за предмет на жалбата нотариалната покана с изх. № 01-163-6500/185 от 6. 03. 2015 г., издадена от директора на ОДЗ-Пловдив при ДФЗ. Тя е издадена във връзка с договор № 13/112/03335 от 14. 10. 2009 г. сключен между В.В и изпълнителния директор на ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Ползвателят на помощта В.В е подал заявка за второ плащане по договора на 13. 11. 2012 г. С този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 13/112/03335 и включени в Приложение № 1. С нотариалната покана е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане. В мотивите си за отказа административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 23б, чл. 13, чл. 14, ал. 1 и 2, чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 3. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само „Наредба № 9“. Посочил е, че ползвателят на помощта не е изпълнил една от основните цели, предвидени в бизнес плана-не е постигнал нарастване на икономическия размер (ИР) на стопанството, което е в противоречие с изискванията на Наредба № 9. Административният орган се е позовал и на т. 4.4, буква „а“ и „б“ и т. 4.7 от сключения договор, както и на чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, поради което е разпоредил връщане на първото плащане в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва за забава върху първото плащане след изтичане на определения срок за доброволно възстановяване.
Освен нотариалната покана съдът е съобразил отделните клаузи на сключения договор, според който в т. 3.1 от него ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана до годината на проверка и предмет на настоящия договор до 14. 10. 2012 г., съдържанието на т. 4.4, букви „а“ и „б“, т. 4.7, както и отделни клаузи имащи отношение към спорния предмет. Съдът е съобразил и съдържанието на Приложение № 1 към договора – Таблица за инвестиции в дълготрайни активи, както и Таблица за основните дейности и цели, включително и Анекс № 1 от 1. 06. 2010 г. към сключения договор, с който само е изменено закупуване и монтиране на ограда за земеделската земя.
Между страните не е било спорно, че задължението за инвестициите, включени в Таблицата за създаване на дълготрайните активи по т. 1, т. 2 и 3 е било изпълнено. Спорно е било изпълнението на инвестицията на ред 5 от същата Таблица, а именно създаване на трайно насаждение-лешници. За неговото изясняване съдът се е позовал на извършената проверка, разпоредена със заповед № 278515 от 17. 11. 2014 г. на Началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД-Пловдив при ДФЗ от служителя С.Н – старши експерт за периода от 17. 11. – 20. 11. 2014 г. на ползвателя В.В. За резултатите от проверката на трайните насаждения, отразени в приложение № 4 към контролния лист, е било отбелязано, че по отношение на парцелите на ползвателя измерената площ на имоти с № 370 и № 371 е 1, 0967 ха, като цялата площ е обработваема и са установени 549 бр. растения лешник на място, а измерената площ на имот № 382 е 1, 7830 ха – цялата площ е обработваема, като са установени 791 бр. растения лешник на място. В забележката към тази констативна част е било посочено, че парцели № 370 и № 371 са обединени, тъй като ползвателят не може да ги посочи поотделно. Установени са неподдържани междуредия, само косени. По-голямата част от насаждението е пропаднало и е презасадено в началото на месеца. „… предвид сезона и скорошното засяване, насажденията са почти без листа и е трудно да се установи кои от тях са прихванати… лешниците са четири сорта, описани във фактурите“.
Съдът е коментирал и съдържанието на извършената агротехническа експертиза от вещото лице Ц.К по образуваното досъдебно производство № 153/2013 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към ОДМВР-Пловдив, което е било приобщено към съдебното производство. Според него след оглед на място от 2. 08. 2013 г. в имота на Вангелов е била установена схема на засаждане 4х4; личи извършване на пролетна обработка, но към момента на проверката е заплевено както в реда, така и в междуредията. Живите лешникови насаждения са не повече от 15%, останалите са пропаднали. Личи да е извършвано поливане от корен на корен, но няма прихващане на дръвчетата. Вещото лице е посочило, че дори при неподходящ климат за лешниците и почвени условия в Панагюрския край, макар и с малък годишен прираст, при добри грижи би трябвало по-голяма част от растенията да са оцелели. Не полагането на добри грижи за насажденията от лешници, не достатъчния брой обработки на почвата са причината за изсъхналите насаждения. Според декларираните площи закупеният посадъчен материал от Вангелов е бил достатъчен.
Със заповед № 281278 от 11. 05. 2015 г. на началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОДЗ-Пловдив при ДФЗ е разпоредено извършване на нова проверка на ползваните имоти от В.В, като служителите С.Г и И.А отм. ши експерт са съставили и подписали контролния лист. В приложение № 4 към него е записано, че измерената площ на имоти № 370 и № 371 е 1, 1036 ха, цялата площ е обработваема, като са установени 599 бр. растения лешник; относно имот № 382 е отбелязано, че измерената площ на имота е 1, 7925 ха-цялата е обработена и са установени 790 бр. растения лешник на място. В забележките към тази констативна част е посочено, че двата парцела № 370 и № 371 са измерени общо, защото между тях няма видима граница. По-голямата част от растенията са новозасадени фиданки. Междуредовото и вътрешното пространство се поддържат чрез косене, като към момента на проверката не е извършена коситба. Броят на растенията е установен чрез преброяване.
Съдът е коментирал и заключението на вещото лице от агротехническата експертиза, дадено при първоначалното разглеждане на спора, включително и заключението на същия специалист при повторното разглеждане на същия спор, след отмяната и връщане на делото от Върховния административен съд. От Дневника за агротехническите мероприятия и представените съпътстващи документи е било установено, че при засаждане на лешниците не е била установена практика поливане, като най-общо е прието, че неполагането на необходимите грижи е причината за недоброто състояние на лешниковото насаждение.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е било установено, че икономическият размер на стопанството не е нараснал с 3 икономически единици, въпреки това при декларирани от бенефициента 29, 400 дка с трайни насаждения към третата година стопанството следва да е нараснало с 6, 92 икономически единици.
Въз основа на така установеното фактическо положение съдът е направил правни изводи, че нотариалната покана е била издадена от компетентен орган. На същия ден е била издадена и заповед от директора на ОДЗ-Пловдив при ДФЗ № 03-160-РД/44 от 6. 03. 2015 г., с която на посочените в нея фактически и правни основания е отказано второто плащане на безвъзмездната финансова помощ, с идентично съдържание като нотариалната покана, но тази заповед не е била съобщена на В.В.Ц административна преписка, извършените проверки на място, констатациите в контролните листове, докладни записки на началници на съответните отдели в ДФЗ, приобщени към административната преписка, са предхождащи издаването на нотариалната покана. Съдът е изследвал поотделно всяко едно от посочените правни основания в нотариалната покана, включително и съдържанието на клаузите от сключения договор с установените факти, като е приел, че при издаването на нотариалната покана не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването.
При извършения контрол върху съдебното решение, според чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.
Между страните не е бил спорен сключеният договор, приложението към него и бизнес плана. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Според чл. 23б преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и одобрените от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, последващи промени в него. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл. 9, ал. 1, т. 8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл. 26. В чл. 9 от Наредба № 9 са визирани условията, на които трябва да отговарят кандидатите, като според т. 8 - общият икономически размер на земеделското стопанството е не по-малко от 4 икономически единици в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 60 от 7. 08. 2012 г. Според сключения договор между ДФЗ и В.В - т. 2.4 второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици, а според т. 4.4, б. „б“ от същия договор фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него когато икономическия размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверката. Нотариалната покана е издадена на 6. 03. 2015 г. и позоваването на неизпълнението на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 е законосъобразно, с оглед на фактическите установявания в хода на съдебно административното производство. От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, след извършване на проверка на данните в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на 30. 06. 2017 г. от вещото лице, че жалбоподателят е отгледал „0“ дка, като резултатът от съпоставяне на периода за изпълнение на бизнес плана от началния момент към момента на извършване на проверката е бил минус 2, 16 икономически единици. С други думи В.В не е изпълнил задължението си по договора за нарастване на икономическия размер на стопанството.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Това е и правното основание в нотариалната покана за отказа от изплащане на помощта по второто заявено плащане, както и искане за възстановяване на полученото вече плащане.
От изложеното следва, че административният съд въз основа на фактическите установявания, правилно е приложил и материалното право, а съдебното решение е обосновано.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Законът е обн. в ДВ, бр. 101 от 22. 12. 2015 г., а оспорването на нотариалната покана е с дата 7. 04. 2015 г., а делото е образувано на 8. 04. 2015 г. Няма как да се приложи закон, който към момента на образуване на съдебно административното производство не е бил влязъл в законна сила.
Според § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.
Нотариалната покана по правната си същност не е изявление за финансова корекция. Производството пред административния съд е започнало по реда на ЗПЗП във връзка с Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, според § 4 ПЗР на Наредба № 9. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22. 12. 2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3. 01. 2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за второ плащане е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в решения № 4639 от 11. 04. 2018 г. по адм. д. № 3709/2017 г.; решение № 2978 от 9. 03. 2018 г. по адм. д. № 1138/2017 г.; решение № 5261 от 23. 04. 2018 г. по адм. д. № 5190/2017 г.; решение № 8818 от 6. 07. 2017 г. по адм. д. № 9803/2016 г. и др.
Въпреки това отбелязване позоваването на ЗУСЕСИФ от страна на първоинстанционния съд не се отразява на правилността на крайния му акт.
В касационната жалба неправилно се твърди, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът в изпълнение на указанията на Върховния административен съд е установил изцяло отново фактическата обстановка, като се е позовал на резултатите отразени в контролните листове от извършените проверки на място на стопанството на В.В, след получаване на заявката му за второто плащане. Тях е съпоставил с приложимото материално право чрез посочване на разпоредбите от Наредба № 9, включително и на Приложение № 1 към сключения договор и бизнес плана.
Неоснователен е и доводът за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Относно неприемането на отвода на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза съдът в определението си от 13. 07. 2017 г. е изложил аргументирани мотиви защо не приема отвода, като същевременно е съобразил, че разглеждането на спора отново е първоинстанционно. Предметът на експертизата е разширен, според направеното искане от страна на жалбоподателя. Освен това правните изводи на съда са обосновани и със заключението на друго вещо лице, дало заключението си в образуваното досъдебно производство № 153/2013 г.
В касационната жалба се прави позоваване на проверката, извършена през 2012 г. от Р.Т.Ат съд не е зачел резултатите от нея, така както е постъпил и административният орган, като е назначил последващи проверки. Касаторът акцентира върху резултатите от проверката, извършена през месец ноември на 2014 г. от С.Н като се твърди, че земеделското стопанство било в добро състояние и икономическия му размер бил нараснал. В случая в касационната жалба некоректно се цитира отразеното в забележката към контролния лист. В нея е посочено: „Погледнати парцелите в общ план-приличат на пасища и някои от лешниците не се виждат в тревата“. Констатациите за неподдържаните лешникови насаждания се съдържат във всичките заключения на вещите лица, включително и в констатациите на контролните листове от извършените проверки на място от съответните експерти в структурите на ДФЗ.
Неоснователно е и оплакването за допуснат осъществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че съдът не е допуснал изслушване заключение на компютърна експертиза при оспорване на данните въведени в ИСАК. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че искането е направено несвоевременно. Според чл. 150, ал. 2 АПК в жалбата си оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. Според чл. 147, ал. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. В конкретния случай между страните не е било спорно, че данните за всеки земеделски производител, заявлението му за подпомагане и пр. се съхраняват с ИСАК. По делото са събрани доказателства, че В.В е кандидатствал и получил оторизация и по директните схеми за плащане на площ. Едва в съдебно заседание да се твърди, че данните са взети от системата ИСАК от страна на съдебно - икономическата експертиза е несериозно, след като такава е била и поставената задача. Освен всичко изложено следва да се подчертае, че разглеждането на спора е второ по реда си и административният съд е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното му решение.
Неоснователно е и оплакването, че съдът не е приел поискания му отвод. Съмненията за безпристрасност са голословни и не се подкрепят от никакви доказателства. Съдът е мотивирал неприемането на поискания му отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което е в неговите правомощия.
Изложените оплаквания в касационната жаба относно изкуствено създадени условия и нередност са неотносими към предмета на спора. Причината за отказа за второто плащане по договора е неизпълнението на основната дейност и цел увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с минимум 3 икономически единици. Твърденията за презасаждане на изсъхналите лешникови насаждания и обработването на 29 дка площ не водят до увеличаване на земеделското стопанство с 3 икономически единици. Целта е не само да се обработва, засажда и презасажда, а създаване на трайно насаждение-лешници. Такова не е било създадено, поради неполагане на дължимите грижи от страна на В.В.П това и оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни.
По изложените съображения съдебното решение като обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Направеното искане от касатора за присъждане на разноските следва да се остави без уважение с оглед на крайния изход на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 455 от 28. 02. 2018 г., постановено по адм. д. № 1335/2017 г. г. от Административен съд-Пловдив.
ОСТАВЯ без уважение искането на В.В за присъждане на направените разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.