Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.А, чрез пълномощника й адв. И.И, против решение № 7809 от 08. 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 9922/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № РД-44-104 от 19. 09. 2016 г. на директора на Националния исторически музей (НИМ).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се отмени отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в цитираното писмо на директора на НИМ. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство.

Ответникът - директорът на НИМ, чрез пълномощника си адв. К.Б, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по изложените в същата съображения, а тъй като неправилно АССГ е приел за приложим реда по ЗДОИ, вместо да приложи нормата на чл. 8, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която за документи, съставна част от Националния архивен фонд, какъвто е настоящия случай, ЗДОИ не е приложим. От заявлението за достъп не може да се направи извод какъв е характерът на исканата информация, той не става ясен и от процесното писмо, поради което преписката е следвало да бъде върната на органа за ново произнасяне.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт,...