Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на С. Гафари, гражданка на Афганистан, подадена против решение № 5043 от 27. 07. 2017 г., постановено от Административен съд - София – град, Първо отделение, 34 – ти състав, по адм. д. № 6498/2017 г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. М.Х се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетена в достатъчна степен действителната обстановка в държавата по произход и не са изследвани детайлно причините, поради които лицето търси закрила, като неправилно е прието, че те са от личен характер. Сочи, че не е съобразено и представеното по делото решение №4967 от 21. 07. 2017г. по адм. д. №6508/2017г по описа на АССГ, с което е отменено решение № 9991 от 19. 05. 2017 на на председателя на ДАБ, с което е отказана международна закрила на съпруга на касаторката К. Масирахмад. Счита, че в случая са налице предпоставките за предоставяне на претендирания статут на бежанец или хуманитарен статут и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение с произтичащите от това правни последици.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Чолаков, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, защото не са налице предпоставките за предоставяне на убежище по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, Счита, че представените фотокопия на писма със заплахи към съпруга й не могат да бъдат кредитирани като достоверни, а и следва да бъдат разгледани в производството на К. Масирахмад, а не...