Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на С. Али, гражданин на [държава], подадена против решение № 1983 от 26. 03. 2018 г., постановено от Административен съд София – град, І отделение, 10 – ти състав, по адм. дело № 1843/2018 г. С жалбата и от изявлението на назначения служебен защитник адв.. К в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът не е преценил правилно фактите от значение за случая и едностранчиво е даден превес на аргументите на административния орган, относно незаконосъобразното му пребиваване в страната. Излага тезата, че съдът не е обследвал подробно, че за С. Али съществуваща заплаха да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в нечовешко или унизително отнасяне, описани в бежанската му история и счита за незаконосъобразен мотива на съда за липса на въоръжен конфликт в [държава]. Претендира отмяна на обжалваното решение с всички следващи законни последици.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Л.И, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като се позовава на актуална справка относно Р. [] към 05. 04. 2018 г. и представя докладна записка от 24. 04. 2018 г., от която е видно, че касаторът самоволно е напуснал територията на РПЦ – София.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по...