Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане на Е.Б от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила Решение № 2846/06. 03. 2018 г., постановено по административно дело № 1375/2017 г. по описа на Върховния административен съд.

От съдържанието на искането и допълнителните уточнения към него се извлича основанието по чл. 239, т. 1 АПК, а именно настъпили нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Сочат се обстоятелства, свързани със здравословното състояние на молителката, постигнато споразумение за разплащане на дължимите суми по наемното правоотношение, както и извършени плащания.

На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по молбата – Кметът на Столична община – Район „Възраждане”, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора.

Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането, приложените писмени доказателства и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи :

Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна, но разгледано по същество е неоснователно.

С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила Решение № 8188/20. 12. 2016 г., постановено по административно дело № 6600/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на Е.Б срещу Заповед № РД-46-12/22. 06. 2015 г. на Кмета на Район „Възраждане” – Столична община. С тази заповед е отменена настанителна заповед на Кмета на Район „Възраждане” и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем с Е.Б за ползване на общинско жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Съдът е развил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), която норма...