Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П.П от гр. [населено място ], обл. [област], против решение № 9 от 30. 01. 2018 г. по адм. дело № 193 по описа за 2017 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-16-65/1 от 11. 12. 2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 3, чл. 46, ал. 3, чл. 54к и чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Разград е решение № 1012-16-65/1 / 11. 12. 2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Р. и потвърденото с него и разпореждане № РВ-3-16-00342114 / 16. 11. 2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което П.П от гр. [населено място ], обл. [област], е задължен на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност при нетрудова злополука за периода 05. 01. 2017 г. – 11. 06. 2017 г. в размер на 2954. 28 лв. и лихви към 16. 11. 2017 г. в размер на 184. 50 лв. (общо 3138. 78 лв.).

С постановеното решение Разградският административен съд е отхвърлил оспорването, след като е приел, че жалбоподателят неоснователно и недобросъвестно е получавал парично обезщетение за временна неработоспособност през период, през който е упражнявал трудова дейност и е получавал трудово възнаграждение при друг работодател. Изводите на съда произтичат от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че осигуреното лице е представило издадените 6 бр. болнични листове на работодателя ЗКПУ "Торлак" – гр. Ц. К и по време на разрешения му отпуск за временна неработоспособност е полагало реално труд при работодателя "К. Г" ООД – гр. Т., при който има отразени пълни отработени месеци и месечен осигурителен доход. Съдът се е позовал на безпротиворечивата съдебна практика по прилагането на чл. 46, ал. 3 от КСО и е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че недобросъвестното му поведение не е доказано.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 46, ал. 3 от КСО.

На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

От фактическа страна по делото е установено, че през периода 05. 01. 2017 г. – 11. 06. 2017 г. жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност при първия си работодател ЗКПУ "Торлак" – гр. Ц.К.П същия период той е ходил на работа при втория си работодател "К. Г" ООД – гр. Т. и за положения труд е получавал месечни трудови възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски. Представени са фишовете за месечни заплати и отчетните форми за явяване на работа в "К. Г" ООД. Независимо че е полагал труд по второ трудово правоотношение, жалбоподателят е предявил общо шест болнични листове на първия осигурител ЗКПУ "Торлак" – гр. Ц.К.П процесния период разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е предвиждала при първото представяне на болничен лист еднократно да се заявяват данни относно банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения с декларация по образец съгласно приложение № 1. Приложение № 1 представлява декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове. В декларацията липсва специална графа за обстоятелствата във връзка с втори трудов договор, но съществува задължение за последващо деклариране на всички нови обстоятелства и предупреждение, че неправомерно полученото по вина на декларатора обезщетение се възстановява съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Жалбоподателят е затаил релевантен факт относно упражняваната от него трудова дейност по втори трудов договор, който е от значение за правото му на парично обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 46, ал. 3 от КСО.

При горната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че осигуреното лице е действало недобросъвестно. Този извод е обоснован и с обстоятелството, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничния лист, за да го представи на втория си работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза. Нарушен е и режимът на лечение, предписан с болничните листове. По повод оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 54к от КСО следва да бъде подкрепено становището, че не е допустимо проявеното от осигуреното лице собствено недобросъвестно поведение да бъде оправдавано с неизпълнение на задължението на осигурителния орган да отпусне паричното обезщетение след проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Необорено е твърдението на осигурителния орган, изложено в оспорения акт, че към изплащане на паричните обезщетения са липсвали подадени данни за осъществявана от лицето трудова дейност при втори работодател. В констативния протокол № КП-5-10-00338103 от 08. 11. 2017 г. на контролен орган в ТП на НОИ – Ловеч е отразено, че сигналът за подадени данни за Регистъра на осигурените лица е постъпил в ТП на НОИ – Ловеч през м. октомври 2017 г.

Във връзка с касационното оплакване за несъответствие с целта на закона следва да се отбележи, че целта на социалното осигуряване по КСО и на изплащаните парични обезщетения от фондовете на ДОО е да заместят трудовите възнаграждения, които осигурените лица не могат да получават поради настъпване на осигурено събитие, в случая временна неработоспособност поради нетрудова злополука. Осигурено лице, което е работило по трудов договор и е получавало възнаграждение за трудова дейност през време, когато е предявило болничен лист за изплащане от ДОО, се счита за недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 46, ал. 3 от КСО.

Като е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Разградският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 30. 01. 2018 г., постановено по адм. дело № 193 по описа за 2017 г. на Административен съд – Разград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.