Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП – Бургас срещу Решение № 196/23. 11. 2017 г., постановено по адм. дело № 277 по описа за 2017 г. на Административен съд - Сливен, с което е осъден да извърши разпределение на внесената от ЕТ "Дракон – П.К" сума в размер на 1 295, 84 лева по начина, посочен от молителя в негово заявление вх. № 203581603426863/12. 04. 2016 г. - за годишни изравнителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г.

В касационната жалба, подадена чрез юрисконсулт Ж.Д, се оспорва допустимостта на първоинстанционното решение, алтернативно неговата правилност. Излага се общи доводи по отношение на допустимостта и правилността на решението, като се възразява против преценката на Административен съд – Сливен, че е налице бездействие на административния орган да извърши фактическо действие, като се съобрази с волята на ЕТ "Дракон – П.К" по депозираното от него заявление от 12. 04. 2016 г., внесената от него сума в размер на 1 295, 84 лева да бъде разпределена за погасяване на задължителни осигурителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г. Твърди се, че административния орган е извършил действията, предвидени в разпоредбата на чл. 169, ал. 3, изр. последно от ДОПК, а неразпределението на сумата, по начина поискан от заявителя не е неоснователно фактическо бездействие, произтичащо пряко от нормативен акт.

Ответната страна - ЕТ "Дракон – П.К", не взема становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледано по същество е...