О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

гр. София, 15. 02. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №96 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място], срещу определение №421 от 25. 11. 2022г. по ч. т.д.№686/2022г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на определение от 27. 07. 2022г. по т. д. №1131/2019г. на Пловдивски окръжен съд, е изменено по молба на „Финикал ” ЕООД по чл. 248 от ГПК постановеното по т. д.№1131/2019г. на Пловдивски окръжен съд определение от 13. 06. 2022г., като присъдените в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място], разноски са намалени със сумата от 7850, 65 лева.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване поддържа на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя като обуславящ изхода на спора следния правен въпрос: 1. При определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай на евентуално обективно съединяване на искове, приложим ли е чл. 72 от ГПК или чл. 2 ал. 5 от същата наредба? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №137 от 09. 04. 2020г. по ч. гр. д. №570/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение...