О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232

София, 11. 04. 2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.261/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №119 от 7. 10. 2016г., постановено по в. т.д.№200/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение №187/12. 05. 2016г. по т. д.№438/2015г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от [фирма] иск са осъждането на [фирма] – [населено място], да му заплати сумата 52 550. 80лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 39 от Закона за управление на отпадъците. Излагат се съображения, че договорът за заем на отпадъци, които нямат битов характер, попада в приложното поле на чл. 39 ЗУО, тъй като договорът заем е реален и предаването на вещта е условие за неговото съществуване. В тази връзка се оспорва решаващия извод на въззивния съд, че за предаването и приемането на процесните отпадъци по договор за заем не е необходимо писмена форма на договора. Същевременно касаторът поддържа, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно в противоречие с нормата на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, при липса на дадено...