Производството е по реда на 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 147 от 02. 02. 2017г. на ОС С. З. по ч. т.д. № 1284/2016г. за потвърждаване отказа на съдията по вписванията при Районен съд Казанлък за вписване на две удостоверения на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. - клон България К.” по партидата на имота и по партидата на длъжника на 113 броя законни ипотеки.

С частната касационна жалба се иска отмяната на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2 и чл. 4 б.”л” от Правилника за вписванията. Твърдението е, че тези разпоредби не са тълкувани систематично с чл. 171 ЗЗД и е игнорирана сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ.

В изложението по към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенцията по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължението към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” /понастоящем б.”л”/ от Правилника за вписванията. 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намери приложение чл. 171 ЗЗД. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на районния съд с т. 6 на ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с Определение № 523, с което не е допуснато касационно обжалване по т. д.№ 2428/2014г. на І т. о., Определение № 84 по ч. т.д.№ 3123/2013г. на І т. о. за недопускане на касационното обжалване, Определение № 170 по ч. т.д.№ 3746/2014г. на ІІ т. о., с което не е допуснато касационно обжалване и Решение № 131 по гр. д.№ 720/2011г. на І г. о. на ВКС. Жалбоподателят се позовава и на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК като твърди, че изводите в обжалваното определение, че в случая е неприложимо прилагането по аналогия на чл. 263и, ал. 6 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 2 от ПВ, че подлежащите на вписване актове следва да бъдат изрично посочени в закон, противоречат на определението по: ч. гр. д.№ 357/2016г. на ОС Видин, ч.гр. д.№ 199/2016г. на ОС Кърджали, ч. гр. д.№ 200/2016г. на ОС Кърджали, ч. гр. д.№ 631/2016г. на ОС Враца, в. ч.гр. д.№ 776/2016г. на ОС София.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезиран с частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията, с обжалваното определение съставът на ОС С. З. е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора за продажба на търговско предприятие се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва в службата по вписванията, т. е. подлежи на вписване съгласно хипотезата на чл. 4, б.”л”ПВ - като друг акт, за който е предвидено със закон, че подлежи на вписване. Обосновал е, че удостоверенията, издадени от Агенцията по вписванията - ТР, които банката иска за бъдат вписани, не са актове, които подлежат на вписване по смисъла на чл. 4, б.”л” ВП. Разграничил е, че на вписване подлежат удостоверенията по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, а в настоящата хипотеза не е налице преобразуване, а продажба на търговско предприятие, което е различен правен институт, по отношение на който не са приложими по аналогия разпоредбите на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ.

По поставените в частната касационна жалба въпроси е налице произнасяне със задължителна по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК съдебна практика - Определение № 122 от 14. 03. 2017г. по ч. тд.№ 163/2017г. на І т. о. на ВКС. С него е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл. 171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване - т. е. по въпроса, който е разгледан в обжалваното определение и разрешаването му е обусловило изхода на делото.

Настоящият състав изцяло споделя дадения отговор, че на вписване в имотния регистър при прехвърляне на търговско предприятие, част от което е вземане на отчуждителя, обезпечено с ипотека, подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, на основание чл. 171 ЗЗД във вр. с чл. 4, б.”л” от Правилника за вписванията, а не издадените удостоверения от Агенцията по вписванията /Търговски регистър/ за вписването на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговското предприятие по партидата на отчуждителя и правоприемника. Аргументите са, че съгласно чл. 2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично предвидените от закон случаи, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично установени, но издадените от Агенцията по вписванията удостоверения за вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ не са сред тях. Следователно, изводът в обжалваното определение, че при липса на законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, отказът за вписване по искането на [фирма] е законосъобразен, е изцяло съобразен с формирана след постановяването му задължителна съдебна практика.

Това обуславя и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване.

Поради изложеното съставът на ВКС, ТК, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Определение № 147 от 02. 02. 2017г. на ОС С. З. по ч. т.д. № 1284/2016г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: