О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 227

гр. София, 07. 04. 2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2205 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу решение №224 от 05. 07. 2016 г. по в. т.д.№306/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №26 от 15. 03. 2016 г. по т. д.№121/2015 г. на ОС Хасково, с което по предявен от М. С. П. срещу [фирма] иск по чл. 71 от ТЗ, са отменени решения, обективирани в протокол от 12. 10. 2015 г. на [фирма], едноличния собственик на капитала на [фирма] и е прекратено производството по предявения иск.

В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално по т. 2 от ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба и за действията, които следва да предприеме въззивният съд, когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита...