№147

София, 07. 04. 2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т. д. № 60373 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Г. Р. Т. чрез пълномощника им адвокат В. С. против решение № 165 от 22. 06. 2016 г., постановено по т. д. № 271 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 128/18. 02. 2016 г. по т. д. № 1146/2015 г. на Окръжен съд-Варна за признаване за установено, че [фирма], [населено място] и Г. Р. Т. дължат при условията на солидарна отговорност на [фирма] следните суми, произтичащи от запис на заповед, издаден от [фирма] за сумата от 2 800 000 евро, авалиран от Г. Р. Т., а именно: 30 000 евро, представляващи част от дължимата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27. 03. 2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед № 1761/30. 03. 2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3474/2015 г. на Районен съд-Варна, като са присъдени и направените в заповедното и съдебното производство разноски.

[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1, изр. второ ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като...