О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

гр.София, 06. 04. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4965/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 797 от 20. 04. 2016 г. по гр. д.№ 4936/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 8519/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявения от Р. К. В., чиито правоприемник е касатора, против Х. Р. В. иск, квалифициран по чл. 227 ал. 1 б.”В” ЗЗД, за отмяна до размер идеална част на дарението, извършено с нотариален акт № **, съставен на 16. 07. 1997 г. от нотариус при Софийски районен съд, н. д.№ 17968/ 1997 г., с който Р. К. В. дарява на малолетния си внук Х. Р. В., чрез неговият баща и законен представител Р. Х. В., апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на трети етаж, източната половина, с площ 100, 59 кв. м., заедно с таван № 6 и 16, 333 идеални части от общите части на сградата.

Касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос за начина на доказване на факта на наличието на средства у надарения да дава поисканата издръжка (при предявен иск за отмяна на дарение поради отказана от надарения издръжка, от която дарителят се нуждае) и достатъчно доказателство ли е за този факт обстоятелството, че надареният е...