Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от Ц. А. А. от гр. В., подадена чрез адв. Д. С. Д., против решение 18/ 23. 08. 2013 г. по адм. д. 103/2013 г. по описа на Административен съд Враца. Обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумата от 224 659, 13 лв., представляващи дължими субсидии за 2008 г., съответно 90419, 58 лв. по Схемата за единни плащания на площ (СЕПП) и 134 239, 55 лв. по по Схемата за национални доплащания на площ (НДП), а също така и за отхвърленото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за претърпени от ищеца емоционален стрес, болки и страдания. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, която дава възможност да се установи незаконосъобразността на действието и бездействието на административния орган в хода на съдебното производство за присъждане на вредите. Претендира, че исковата претенция е свързана с установяването на незаконосъобразността на действията на административния орган, материализирани в писмото от 2013 г. В допълнителна молба от 31. 07. 20014 г. представя заповед РД20-698/22. 07. 2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменен отказа на ДФ Земеделие - РА за изплащане на финансова помощ за кампания 2008 г., обективиран в Уведомително писмо изх. 01-6500-1021/28. 01. 2013 г. на Изпълнителния директора на ДФЗемеделие-РА. Заповедта е постановена след обжалване на отказа по административен ред. С оглед представената заповед счита, че решението е недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено.

Ответникът по жалбата -...