Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационни жалби на Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД (ОДПГ ЕООД), гр. В. Т. и К. Т. К. инспектор ПНП ППС в ОДПГ ЕООД, гр. В. Т., срещу решение 548 от 31. 10. 2013 г. по адм. д. 621/2013 г. на Административен съд В. Т., с което е прогласен за нищожен акт за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от служител на ОДПГ ЕООД по отношение на автомобил управляван и собственост на И. К. И..

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизовдствените правила.

Ответникът по жалбата И. К. И. от гр. В. Т., чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата на ОДПГ ЕООД е недопустима, като подадена от ненадлежна страна. Втората касационна жалба е допустима, но производството по делото пред първата инстанция е било недопустимо, поради липса на предмет. Съдът е установил от фактическа страна, че ответникът Колев /сега касатор/ към момента на съставяне на акта и принудителното преместване на автомобила е бил овластен само да изготвя констативен протокол за установяване неправилното паркиране на автомобили, но не и да издава разпореждане за преместване, както и че съставянето на констативен протокол за неправилно паркирано превозно средство и издаването на разпореждане за неговото преместване, са две различни неща. Такова разпореждане не е издавано. В тази насока съдът отбелязва в мотивите на решението, че "макар да твърди, че е овластен" Колев не се подписва и не...