Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. Г. К. от гр. М. чрез адв.. П. срещу решение N 516 от 08. 10. 2014 год. по адм. дело N 713/2013 год. по описа на Административен съд Монтана в отхвърлителната му част. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му в оспорената част с постановяване на ново решение по съществото на спора, като се уважи жалбата против определения данък върху недвижимите имоти и лихвите върху тях. Претендират се разноски съгласно представен списък.

Ответникът секретар на община М., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата, като заявява, че първоинстанционното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и върнато за ново произнасяне на административния орган.

Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразен мълчалив акт на секретаря на община М., с който е потвърден АУЗД N 23 от 04. 10. 2013 год. на орган по приходите при община М., в частта в която са установени задължения за ТБО за периода 01. 01. 2008-31. 12. 2012 год. ведно с начислените лихви, отхвърлил е като неоснователна жалбата на Д. К. против мълчалив акт на секретаря на община М., с който е потвърден АУЗД N 23 от 04. 10. 2013 год. на орган по приходите при община М., в частта в която са установени задължения...