Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на П. Д. Т. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на Решение 1831 /25. 07. 2012 г, постановено по адм. д. 2085 /2012 г, на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с Решение 7305 /29. 05. 2013 г, постановено по адм. д. 11758 /2012 г, на пето отделение на ВАС. Искателят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна не взема становище по молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК, отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизане в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване за основанието за отмяна чл. 240, ал. 2 АПК. В случая молбата е подадена в съда в законоустановеният преклузивен срок.

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането за отмяна се поддържа, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или...