О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2006

София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2065 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 578 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 590/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 906970 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 3300/2017 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен предявеният от Б. И. И. срещу Е. И. Д. положителен установителен иск за собственост на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с посочена по документ площ от 92. 37 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор [№], под обекта - имот с идентификатор [№] и над обекта - обект с идентификатор [№], ведно с мазе № 8, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и искането за отмяна на нотариален акт за собственост [№], т. I, pег. [№], дело № 172/2017 г. на нотариус М. К. с peг. № 493 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Б..

Въззивният съд е приел, че страните по делото Б. И. И. и Е. И. Д. са били член-кооператори на вписаната през 1982 г. ЖСК „Строител“ в [населено място], като с първоначалния разделителен протокол от 07.12.1982 г. за тях е определено едно общо жилище № 7, етаж 4, секция „А“. С последващ протокол от 13.07.1983 г. са определени цените на бъдещите жилища.

Прието е, че страните не твърдят и не представят доказателства да е приет от ОС на ЖСК окончателен разделителен протокол.

През 2017 г. ответницата Е. Д. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия апартамент № 7, за който членствено правоотношение е имала и ищцата Б. И.. В нотариалната преписка не се съдържат доказателства, че обектът е в сграда на ЖСК. От свидетелските показания в исковото производство се установява, че сградата е строена около 20 години, както и че участие с пари и труд за изграждането на апартамента са имали Е. Д. и нейното семейство, а също бащата на страните, а само с труд – нейният брат Р. И.. Според всички свидетели в апартамента е живяла само ответницата Е. и семейството й. От показанията на свидетеля С. Д. се установява, че процесната жилищна сграда не е въведена в експлоатация и ЖСК не е прекратена, но половината член-кооператори са си взели документи от съда и са се снабдили с нотариални актове. Свидетелите установяват и обстоятелството, че страните са имали спорове за таванските стаи към апартамента, тъй като според уговорка в семейството на родителите им те е следвало да са на ищцата, но ответницата е направила СМР в тях и ги е обособила като малко жилище.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала придобивното си основание. Елементите от фактическия състав на придобивното основание включват членуване в ЖСК, изграждане на жилищния обект и сградата, в която той се намира, приемане от общото събрание на разпределителен протокол по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК, решение на ОС на ЖСК за прием на окончателната цена на имотите и определяне на припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, и снабдяване с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобиват с издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. В случая ищцата не е доказала, че са налице изброените елементи от фактическия състав на придобивното й основание.

За пълнота на изложеното въззивният съд се е позовал на т.1 от ТР № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, според което забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. /обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г. /, отменен със Закона за кооперациите от 1999 г. /обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г. /, не се отнася за ЖСК и правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна на кооперация, може да се придобие по давност.

Прието е също, че придобивната давност върху обект в новострояща се сграда започва да тече от момента на завършване на грубия строеж - т. 1 на ТР № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. Според възприетото в това решение липсата на официални документи относно степента на завършеност, забраната за ползване и моментът на въвеждане в експлоатация са ирелевантни за годността на строежа като обект на правото на собственост. Именно от тази правна възможност се е възползвала ответницата, която се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Б. И..

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно й прехвърлил доказателствената тежест по възраженията и твърденията на насрещната страна, а сам не се съобразил с указаната доказателствена тежест. Поддържа, че разпоредбата на чл.31, ал.3 ЗК 1991 г. /отм./ не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна. Член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него, едва след обособяване на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата. В отношенията между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост, давност не тече, докато обектите са собственост на юридическото лице ЖСК. След като процесната ЖСК не е прекратена по предвидения в ЗЖСК ред, респ. не е имало самостоятелен обект, по отношение на който да бъде упражнявано владение, ответницата не е могла да придобие по давност идеалната част на жалбоподателката от процесния апартамент. Придобивната давност можела да започне да тече от момента на снабдяване с нотариален акт за собственост, съгласно чл.35, ал.2 ЗЖСК. Нотариалният акт на ответницата имал констативно, а не конститутивно действие и той можело да се оспори с иск по чл.537 ГПК. Обжалваното решение било недопустимо и неправилно, поради което се иска отмяната му.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, собственост на ЖСК, само от един член-кооператор /съкооператор/ в случаите, когато повече от един съкооператор участват за един обект в ЖСК и когато член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове по чл.35, ал.2 ЗЖСК?;

2. На кого принадлежи правото на собственост, удостоверено с констативен нотариален акт, издаден в полза на член-кооператор, който е оспорен от лице – другия съкооператор, което/който оспорва и правото на собственост на лицето, в полза на което е издаден констативният нотариален акт;

3. Между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост, какъвто е настоящият случай, тече ли давност, докато обектите са собственост на юридическото лице ЖСК, защото член-кооператорите имат само неимуществени права;

4. Кога държането е преминало в своене на собствената на доверителката ми ид. част от имота.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответницата Е. И. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел проверка допустимостта на въззивното решение. Следва да бъде преценено дали твърденията в исковата молба /че ищцата и ответницата са член-кооператори в ЖСК „Строител“ за един общ обект, че ЖСК не е прекратена и не им е издаден по предвидения в чл.35 и сл. ЗЖСК ред нотариален акт за собственост; че ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, въпреки че не е могла да придобие по давност идеалната част на ищцата, тъй като не е отблъснала владението й/ съответстват на заявения петитум, с който ищцата иска да бъде призната за собственик на имота. Следва да бъде преценено дали съдът се е произнесъл по редовна искова молба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 590/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 274 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за заплащане на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за заплащане на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: