Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б. С. Т. от гр. С. против заповед К- 981/30. 08. 2013г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1 т. 7 , буква б от ЗМВР отм. служебното правоотношение е прекратено при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най ниска обща оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необоснована. Прави искане да бъде отменена, служебното му правоотношение на държавен служител възстановено. Чрез процесуалния си представител адв.. С. претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки, представени по делото от юрк.. Р. развива подробни съображения за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбоподателят Б. С. Т. е държавен служител, категория Г инспектор II степен, назначен на длъжност специалист IV степен в Гранично сътрудничество към Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция МВР.

Със заповед рег. 1271/04. 03. 2013г., изменена със заповед рег. 1643/01. 04. 2013 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция - МВР е назначена комисия за изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, заемана от Б. Т. за период от една година. Със същата заповед е определен тричленен състав на комисия, включваща ВНД началник Човешки ресурси, главен юрисконсулт към РДГП Аерогари и специалист в сектор МС на отдел МГПС към ГДГП МВР.

Със заповед рег. 1719/04. 04. 2013г. във вр. с чл. 175, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона на Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), Тодоров е изпратен за експертно психологическо оценяване в ИП МВР.

В изпълнение на цитираните заповеди комисията е извършила оценка на изпълнение на длъжността, съгласно Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР утвърдена с МЗ Iз- 1831/10. 10. 2006 г. Изготвена е карта за оценка на изпълнението на длъжността рег. 8015/29. 04. 2013 г. и анализ рег. 8017/29. 04. 2013 г. с крайна оценка на служителя 6 (шест) точки. При изготвянето на картата комисията се е позовала и на психологическата експертна оценка рег. 1022/11. 04. 2013г. Служителят е запознат срещу подпис с изготвената оценка на 07. 05. 2013г. На 14. 05. 2013 г. в седемдневния срок определен по чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР е депозирал възражение рег. 8717/14. 05. 2013 г. и рапорт до Главния секретар на МВР с вх. 3765/22. 05. 2013г. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени в становище рег. 26235/31. 05. 2013г. предложение рег. 8903/17. 05. 2013 г. до директора на Главна дирекция Гранична полиция.

С предложение рег. 37805/01. 08. 2013 г. директорът на ГДГП МВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя Тодоров на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква б от ЗМВР, във вр. с чл. 245, ал. 6 от ЗМВР и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР - поради получаване на най ниска обща оценка за изпълнение на длъжността.

Министърът на вътрешните работи приема, че са налице материалноправните предпоставки и с оспорената заповед К- 981/30. 08. 2013г. прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото основание, считано от датата на връчване на заповедта.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е заповед К- 981/30. 08. 2013г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. б и чл. 246, ал. 1 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като инспектор специалист V-та степен в Гранично сътрудничество към Регионална дирекция Гранична полиция аерогари при ГД Гранична полиция МВР, категория Г -ра степен.

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. б от ЗМВР отм. . служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратяван при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълненията на длъжността.

В конкретния случай заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, който е и компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ЗМВР, предвид категорията на жалбоподателя, на държавен служител - категория Г. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 269 от ППЗМВР, посочени са: органа, който я издава, правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение, съдържа разпоредителна част, указваща както последиците от акта, така и правата на адресата.

Производството по издаване на заповедта е започнало по предложение на прекия ръководител на жалбоподателя директора на ГД Гранична полиция МВР за изготвяне на оценка по реда на чл. 175 от ППЗМВР. Въз основа на изготвеното предложение, на основание чл. 175, ал. 2 от ППЗМВР, директора на ГД Гранично полиция със Заповед рег. 1271/04. 03. 2013 г. и Заповед рег. 1643/01. 04. 2013 г. е назначил комисия, която да извърши оценка на изпълнението на длъжностните задължения за период от 09. 01. 2012 г. до 22. 03. 2013 г., считано от датата на връчване на заповедта за оценяване. Оценката е извършена въз основа на Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, обявена със Заповед рег. з1831/10. 10. 2006 г. на министъра на вътрешните на работи. Оценяването на изпълнението на длъжността на Тодоров е извършено на база справка рег. 5777/25. 03. 2013г. и докладна записка рег. 5595/22. 03. 2013г., докладна справка рег. 2897/27. 11. 2012 г. за отчета за дейността на специалист Гранично сътрудничество. В съответствие с чл. 175, ал. 5 от ППЗМВР комисията е поискала изготвянето на психологическа експертна оценка. Изготвена е карта за оценка за изпълнение на длъжността, която е връчена на жалбоподателя на 07. 05. 2013г. Въз основа на изготвената карта за оценка, на основание чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР, директорът на ГД Гранична полиция МВР е изготвил до министъра на вътрешните работи предложение за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител. Въз основа на това предложение и министърът на вътрешните работи е издал обжалваната заповед.

При преценката по приложение на материалния закон съдът съобрази следното: при издаването на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. б от ЗМВР органът по чл. 246 от ЗМВР действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да прекрати служебното правоотношение на служителя. Ето защо, при разрешаване спора за законосъобразност на тази заповед, извън компетенциите на съда е да контролира правилността на поставената оценка, но е длъжен да провери дали оценката е изготвена съгласно установените правила. За гарантиране обективността на оценяването е регламентирана подробна процедура, правилата за която се съдържат в разпоредбата на чл. 175 от ППЗМВР и утвърдената от министъра на вътрешните работи Методика. Спазването на административно производствените правила по оценяване, представлява гаранция за обективност при оценяването и подлежи на съдебен контрол.

В конкретния случай съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на реда за оценяване предвиден в чл. 175 от ППЗМВР, както и в нарушение на утвърдената със Заповед рег. з1831/10. 10. 2006 г. Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че при запознаване с изготвената оценка, не му е предоставена възможност да се запознае с всички факти и обстоятелства обосновали административният орган да формира крайната оценка. Видно от доказателствата по делото е, че на Тодоров не са били предоставени резултатите от психологическото изследване, въз основа на което комисията е изготвила оценката по критерия Работоспособност и поведенчески контрол, която се основава на това изследване. В резултат, на което жалбоподателят е бил лишен от възможност да направи възражение срещу изводите на комисията в тази насока. Нормата на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР е императивна и задължава комисията по оценяването да запознае оценявания служител с изготвената оценка. За да бъде реализирано в пълен обем правото на оценявания служител да възрази срещу изготвената оценка следва да бъде запознат както с крайната оценка и начина на формирането й картата за оценка, така и с всички факти и обстоятелства обосновали формирането на тази крайна оценка. Само по този начин жалбоподателят би могъл да реализира в максимален обем правото си на защита като подаде възражение по реда на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР, което да бъде обсъдено в предложението по чл. 268а от ППЗМВР. В направеното възражение по оценката жалбоподателят излага подробни и аргументирани доводи защо не е съгласен с нея, като посочва конкретни факти, свързани с изпълнението на длъжността му през оценявания период. В предложението за прекратяване на служебното правоотношение не са обсъдени подробно възраженията - те са приети за неоснователни без да са подкрепени с доказателства. В хода на съдебното производство също не са представени доказателства, опровергаващи извада на настоящия състав за допуснато съществено нарушение на административната процедура. Представените две психологически заключения в съдебното производство, едното при встъпването на служителя в длъжност и другото за нуждите на оценяването са крайно противоречиви помежду си, което не е обсъдено и отразено при изготвяне на крайната оценка от нарочно назначената комисия.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че комисията е направила оценката необективно и при липса доказателства по отношение на критерия Срочно и качествено изпълнение на служебните задължения. Изводите направени от комисията по този критерии не се подкрепят с доказателства представени по делото. Не са преценени изчерпателно всички служебни задължения залегнали в длъжностната характеристика за заеманата от Тодоров длъжност през призмата на действително изпълнените за една година.

Изложените в жалбата доводи за това, че в оценявания период са посочени наказания от 2002 г. до 2009 г., които не могат да се вземат предвид, тъй като срокът им е изтекъл, а и не попадат в периода на оценяване, са основателни. Взетите предвид наказания към релевантния период на оценяване опорочават изводите на оценяващия орган, тъй като не отразяват обективното състояние и изпълнение на длъжността за периода.

В оценявания период попада видно от представената справка единствено наказание писмено предупреждение за срок от 6 месеца, което е наложено на жалбоподателя. Не са посочени от комисията в картата за оценка повишенията през оценявания период на служителя. В картата за оценка не е посочено последното повишение на Тодоров категория Г II степен. В оценката не са посочени документи и факти от комисията, въз основа на които са поставени ниски оценки на по голямата част на показателите, по които е правена оценката.

Съдът намира за основателни наведените от жалбоподателя доводи, че в производството по чл. 175 и сл. от ППЗМВР не е извършена обективна оценка на изпълняваната от него работа в рамките на оценявания период, съобразно задълженията заложени в длъжностната му характеристика.

Във връзка с гореизложеното съдът счита, че това води до нарушение на нормата на чл. 175, ал. 4 от ППЗМВР, която изисква при изготвянето на оценката за изпълнението на служебните задължения, задължително да се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика. От мотивите на комисията не става ясно по какъв начин комисията по оценяване е формирала оценките и по останалите показатели участващи в критерия Срочно и качествено изпълнение на служебните задължения.

По изложените съображения, основателни се явяват оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на административната процедура и материалния закон-отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

При този изход на делото следва да се искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция, като Министерството на вътрешните работи следва да заплати сумата от 400 лева представляваща възнаграждение за адвокат изплатено по договор за правна помощ представен по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед К- 981/30. 08. 2013 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Б. С. Т. сумата от 400/четристотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен съства на ВАС в 14-дневен срок от съобщението.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ И. С.

В.Г.