Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. К. О. 33 за отмяна на влязло в сила съдебно решение 14748/08. 11. 2013 г. по адм. дело 8803/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което се оставя в сила решение 203/29. 04. 2013 г., постановено по адм. дело 1159/2011 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Молителят твърди в искането си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. Представят се писмени доказателства към молбата.
Ответникът по молбата за отмяна - Директор на дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП,
редовно призован, не се представлява. В представеният отговор, оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила решение, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решението на ВАС, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение на първоинстанционния Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружество [Фирма 1] срещу ревизионен акт /РА/ 061100993/27. 06. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение 522/17. 10. 20112 г. на директора дирекция "ОУИ" гр. В. Т. при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчни периоди от 01. 10. 2009 г. до 31. 05. 2010 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 520. 75 лв. и е увеличен финансовия резултат в размер на 977. 92 лв. по фактури за извършени транспортни услуги 66/31. 12. 2009 г. и 69/06. 01. 2010 г. издадени от М.Р.А.К.ООД, гр. Р. и начислен ДДС за непризнати 54 бр. вътрешнообщностни доставки през 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 207961. 31 лв. във връзка с доставки на млечни продукти на 13 контрагенти от Р. Р..
За да отхвърлят жалбата срещу ревизионния акт съдилищата приемат, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС - не са налице доказателства, които да удостоверяват по несъмнен начин превозването на стоките от територията на България до територията на Румъния като държави-членки на ЕС - транспортни документи или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Съща така, съдилищата приемат, че представените протоколи за получаване на стоките не удостоверяват пристигането на стоката на територията на друга държава членка, тъй като в нито един от тях не е посочено името на лицето, представляващо съответното румънско дружество, както обстоятелството, че не е посочено мястото на получаване и приемане на стоките.
Молителят поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което счита, че са налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение 14748/08. 11. 2013 г. на ВАС, първо отделение, в посочената му част. Като новооткрито обстоятелство сочи отговор с рег. С 32/132835 от 04. 11. 2014 г. на А. М. ТМУ Русе относно справка за регистрирани МПС на ГКПП Дунав мост Русе, като счита, че представлява ново писмено доказателство с което се удостоверява обстоятелството, че за периода от 17. 10. 2009 г. 30. 06. 2010 г. автомобилите описани с регистрационен номер в списъка към молбата са преминали границата. Счита, че с така представеното доказателство опровергава направения от съда извод и доказва извършената транспортна услуга.
На следващо място сочи като ново писмено доказателство, полученото от дружеството молител писмо, което е без дата, от румънските му контрагенти Sabri Total SRL, в което управителят на дружеството потвърждава, че е получил стоките, предмет на договорите за доставка, придружени от инвойс и ЧМР.
Счита, че тези новооткрити обстоятелства са от съществено значение за делото, тъй като се отнасят за факти които имат основна роля при доказването на осъществените вътрешнообщностните доставки на стоки за Румъния.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства следва да са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т. е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. Представените писмени доказателства в случая не са нови, тъй като са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал към датата на последното съдебно заседание по делото 08. 11. 2013 г.. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. При полагане на дължима грижа от подателят на искането за добро водене на делото, то същия е могъл да се снабди с представените документи, което той не е направил. В подкрепа на горното е факта, че делото е било отлагано няколкократно в производството пред първоинстанционният съд с цел изслушване на заключение по съдебно - счетоводна експертиза, която да провери счетоводството на молителят в настоящото производство.
Също така, тези доказателства, ценени поотделно или в тяхната съвкупност, не са от съществено значение за делото. Това е така, дори и да се приеме, че същите да са били приобщени към доказателствения материал по делото преди приключването му в касационната инстанция, това не би довело до различно разрешаване на спора. Видно, е че с представената справка от рег. С 32/132835 от 04. 11. 2014 г. на А. М. ТМУ Русе, в която е отразено преминаване на превозни средства през ГКПП Дунав мост Русе, не може да се направи извод за превоз на процесните доставки, тъй като не установява физическото преминаване на стоките, съответно получаването им на територията на Р. Р.. По отношение на представеното писмо в което не е посочена дата на неговото съставяне от румънските контрагенти на молителя, в което управителят на дружеството потвърждава, че е получил стоките предмет на договорите за доставка, придружени от инвойс и ЧМР е подписано от лице което е различно от законния представител на търговеца, който е установен от приходните органи на Румъния.
Ето защо, дори и представените с молбата писмени доказателства да са били налични при редовното разглеждане на спора, не би се стигнало до друго негово разрешаване. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
искането на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. К. О. 33, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязло в сила съдебно решение 14748/08. 11. 2013 г. по адм. дело 8803/2013 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Решението не подлежи на обжалване . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Х./п/ Т. П./п/ С. С. С.С.